Крепостта Боженишки урвич е сред последните бастиони на Втората Българска държава, свидетелка на сетните и отчаяни опити на българите да отблъснат османските нашествия. Тя става известна през 20-те години на миналия век, когато историците откриват средновековен скален надпис. Той е бил скрит векове наред. Намерен е благодарение на буря, която откъртва старо дърво, прикриващо каменния текст.
В днешно време децата имат достъп до богато разнообразие от играчки. Всякакви цветове, материали и теми са реалност. Преди 100 и повече години обаче най-важното за направата на една играчка са били изобретателността и желанието. Тъкмо въображението на хората от XIX и XX в. виждаме в Музея на детето. Експозицията разкрива бита на малчуганите и играчките, с които те са израствали. Тя включва още снимки, предмети от ежедневието и дрехи.
Къпиновският манастир е построен през 1272 г. по времето на цар Константин I Асен Тих. За това свидетелства надпис върху черквата, който е запазен и до днес. Манастирът има бурна история, а през Възраждането е бил ключово място за българските революционери. През 1794 г. игумен е Софроний Врачански. Той занася в манастира копие на „История славянобългарска“, което монасите преписват и изучават.
През 60-те години на миналия век селата Запалня, Жребчево и Долно Паничарево били потопени, за да се направи язорир Жребчево. Неговите води са отмили улици, къщи и спомени, но вече повече от 50 години Потопената църква „Свети Иван Рилски“ още напомня за едно отминало време. Тя е построена през 1895 г. на мястото на стар християнски храм от 5-6 в. По необясним начин само църквата е успяла да се запази въпреки водата и времето.
На влизане в Гурково едно от първите неща, които привличат вниманието, са табелите за Музея на магарето. Идеята за създаването на такъв музей е свързана с известното в града Биорали с магарешки каручки. С прекъсвания то се провежда от 1971 г. На него се събират множество красиво изрисувани каруци и се състезават. Събитието е атрактивно и уникално за региона и Балканите. То е гордост за местните, но за жалост последното му издание е през 2015 г. и не се знае дали някога пак ще има.
Плаковският манастир е закътан сред гори, хълмове и храсти. Той изниква внезапно пред очите на посетителите, сякаш нарочно се е крил и спотайвал до последно. Най-лесният път до него е през великотърновското село Велчево, като следвате табелата за Къпиновския манастир, но преди да го стигнете, свивате вдясно по тесен, но запазен път. Съвсем скоро след отбивката се показват върхът на параклиса и камбанарията.