Ханкрумският скален манастир е от онези български забележителности, които са толкова забележителни, че човек се чуди как така не е пълно с туристи. Всъщност посетителите са доста малко, а често с дни никой не се появява. Ако тръгнете от село Хан Крум, по посока на манастира няма табели, нито отчетливо маркирана пътека. Трябва да го намерите с желание и малко помощ от местните. Чак когато наближите съвсем, ще видите указателни табели. По-ясен е маршрутът, който започва от Информационния център на природен парк Шуменско плато.
Крепостта Боженишки урвич е сред последните бастиони на Втората Българска държава, свидетелка на сетните и отчаяни опити на българите да отблъснат османските нашествия. Тя става известна през 20-те години на миналия век, когато историците откриват средновековен скален надпис. Той е бил скрит векове наред. Намерен е благодарение на буря, която откъртва старо дърво, прикриващо каменния текст.
В днешно време децата имат достъп до богато разнообразие от играчки. Всякакви цветове, материали и теми са реалност. Преди 100 и повече години обаче най-важното за направата на една играчка са били изобретателността и желанието. Тъкмо въображението на хората от XIX и XX в. виждаме в Музея на детето. Експозицията разкрива бита на малчуганите и играчките, с които те са израствали. Тя включва още снимки, предмети от ежедневието и дрехи.
Къпиновският манастир е построен през 1272 г. по времето на цар Константин I Асен Тих. За това свидетелства надпис върху черквата, който е запазен и до днес. Манастирът има бурна история, а през Възраждането е бил ключово място за българските революционери. През 1794 г. игумен е Софроний Врачански. Той занася в манастира копие на „История славянобългарска“, което монасите преписват и изучават.
През 60-те години на миналия век селата Запалня, Жребчево и Долно Паничарево били потопени, за да се направи язорир Жребчево. Неговите води са отмили улици, къщи и спомени, но вече повече от 50 години Потопената църква „Свети Иван Рилски“ още напомня за едно отминало време. Тя е построена през 1895 г. на мястото на стар християнски храм от 5-6 в. По необясним начин само църквата е успяла да се запази въпреки водата и времето.
На влизане в Гурково едно от първите неща, които привличат вниманието, са табелите за Музея на магарето. Идеята за създаването на такъв музей е свързана с известното в града Биорали с магарешки каручки. С прекъсвания то се провежда от 1971 г. На него се събират множество красиво изрисувани каруци и се състезават. Събитието е атрактивно и уникално за региона и Балканите. То е гордост за местните, но за жалост последното му издание е през 2015 г. и не се знае дали някога пак ще има.