Крепостта Боженишки урвич край ботевградското село Боженица е сред последните бастиони на Втората Българска държава, свидетелка на сетните и отчаяни опити на българите да отблъснат османските нашествия. Тя става известна през 20-те години на ХХ век, когато историците откриват средновековен скален надпис. Той е бил скрит векове наред. Намерен е благодарение на буря, която откъртва старо дърво, прикриващо каменния текст.
Надписът гласи:
„Аз Драгомир писах.
Аз севаст Огнян бях при цар Шишмана кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха.
Аз поддържах вярата на Шишмана царя“.
Находката е от изключително значение, имайки предвид малкия брой историческите извори, останали от времето, когато османците нападат българските земи.
Надписът свидетелства за верността на севаст Огнян, както и огорчението му, че други са се отказали от владетеля. Разкривените букви, които стават по-малки заради липсата на място, показват, че каменоделецът Драгомир ги е писал в размирен момент, когато не е имало време да се направят правилно. Тесктът продължава българската традиция важните моменти и събития да се записват върху камък.
Хората от Боженица и близките села векове след битката на севаст Огнян с турците знаят и разказват предания, които дълбоко са се вкоренили в общата памет. Според една легенда, запазена от уста на уста, дори жените са участвали в боя като само една жена на 40 деца е била оставяна да не се бие.
Днес крепостта е чудесно място за разходка и опознаване на българската история. Крепостните стени са реставрирани частично, но голяма част е оставена неразкрита.
Боженишки урвич се намира на 4 км от ботевградското село Боженица. В подножието й има място за пикник с маси и беседки. До него може да се стигне с кола, а крепостта е на около 20 минути спокойно ходене. Каменният надпис на севаст Огнян е достъпен за посетители. Той е ограден в каменна клетка, за да се запази от разрушение.