В началото на 70-те години на ХХ век едно археологическо откритие разтърсва света – край Варна, в древен некропол от края на халколитната епоха, е открито златно съкровище, което прави на пух и прах всички известни теории за развитието на човешката цивилизация. То не е просто поредното българско злато – и тогава, въпреки желязната завеса, Панагюрското и Вълчитрънското златно съкровище обикалят от континент на континент и впечатляват чуждоземната публика с ювелирното си изящество.
Медицинска сестра, пътешественичка, писателка и родолюбка са само част от думите, с които можем да опишем Анка Ламбрева. Тя е родена на 22 февруари 1895 г. в многолюдно и бедно карловско семейство. Баща й няма пари да плаща за нейното образование в Пловдивската гимназия, затова самата Анка решава да си намери работа като слугиня, за да завърши своето обучение. „На улицата ще спя, под фенера ще чета, но пак ще завърша!“, казва Ламбрева.
Новоселският манастир „Света Троица“ не е от най-известните манастири в България, макар че историята му определено си заслужава да бъде помнена. Той се намира в планинския град Априлци и е изграден през 1830 г. По онова време игуменка на манастира става Сусана Сомлева, дъщеря на местен чорбаджия. За жалост днешният вид на светата обител не е същият, защото турците са опожарили всички сгради и са унищожили иконите. Смята се обаче, че сегашната архитектурата до голяма степен наподобява първоначалния проект.
Възрожденската епоха е един от най-светлите и вдъхновяващи периоди в историята на България. Тогава желанието за култура, просвета и развитие е процъфтявало по изключително емоционален и самобитен начин. Все още не е измислена машина на времето, но за щастие до наши дни са се запазили много от архитектурните достижения на епохата и чрез тях поне за малко можем да се върнем назад и да си представим какво е било.
Водата помни – болки и смях, битки и панаири. Къде ли? В Акве Калиде, край Бургас! Идете, за да чуете легенди за изцеление, което водата давала на всички още от дълбока древност.
Островът на самотата – едва ли ще е пресилено да го нарека така, защото това е основното чувство, което още витае наоколо. Тишина. И безвремие. В съзнанието ми се врязоха две думи от цялата екскурзоводската беседа – „нещастна фамилия”... Дали наистина е била такава историята на цар Самуил?!? Любимото му място мълчи! Пази предано истината в недрата на миналото, а вятърът напомня, че времето не е спряло.