Историко-археологическият резерват „Сборяново“ е едно от ония места, които, без да се замислим, наричаме „уникални“. На една сравнително неголяма територия в Североизточна България, близо до град Исперих, можем да се докоснем до свидетелства за миналото и хората, живели по нашите земи от енеолита до късното средновековие.
В Голешово има стари къщи, много от които, за съжаление, не са в добро състояние. Намира се в Югозападна България, между планините Пирин и Славянка, в близост до границата с Гърция. Недалеч от селото e резерватът “Алиботуш”, а също и началото на пътеката, по която се изкачва Гоце връх - най-високият връх в Славянка (2214 м).
Северно от сградата на Община Девня се намира една легендарна местност, за която досега само бях чел в интернет. За съжаление нейното минало остава неуловено от фотоисторията на този край, а пропускът е непоправим.
Ако сте предприели пътуване от Варна за Плевен по шосето през Лозница и Попово, със сигурност сте минали през Светлен. Но дори да не сте обърнали внимание на името на селото, няма как да не сте извърнали глава към една чудна църква, излязла сякаш от някоя руска приказка – малка и спретната, потънала в зеленина, с устремени към небето златисти кубета... Истинска забележителност за този край, който не е популярна дестинация за пътешествия и туризъм.
Село Гулли се намира в Табасаранския район на Дагестан и е известно с необичайния си дървен мост. Според местните жители, той е на повече от 400 години, но някои от тях твърдят, че може да е на 700 или дори 800 години.
В началото на 70-те години на ХХ век едно археологическо откритие разтърсва света – край Варна, в древен некропол от края на халколитната епоха, е открито златно съкровище, което прави на пух и прах всички известни теории за развитието на човешката цивилизация. То не е просто поредното българско злато – и тогава, въпреки желязната завеса, Панагюрското и Вълчитрънското златно съкровище обикалят от континент на континент и впечатляват чуждоземната публика с ювелирното си изящество.