Село Гулли се намира в Табасаранския район на Дагестан и е известно с необичайния си дървен мост. Според местните жители, той е на повече от 400 години, но някои от тях твърдят, че може да е на 700 или дори 800 години.
Речицата, над която е изграден мостът, на пръв поглед изглежда малка и невзрачна, но в такива планински райони поройните валежи са нещо обичайно и водите прииждат за броени минути. Нивото им за кратко време се повишава с метри и наводнява дори пресъхнали дерета и ровини. На отсрещния бряг ясно се вижда докъде стигат наносите от придошлите води. Може да си представим напора на стихията, когато пороите се бият в основите на моста.
Независимо от външния си вид, конструкцията е достатъчно надеждна: някога по моста са преминавали каруци с волове, а днес може да издържи лек автомобил.
Уникална сглобка позволява на дървената конструкция да поддържа моста с целия му товар без нито един гвоздей. Правят впечатление простотата и надеждността, с която е изработена кутията на сглобката. Масивните, надлъжни носещи греди на основата са скрепени под прав ъгъл със значително по-деликатни елементи, които ограничават напречното разместване на конструкцията.
Вертикалните фиксатори ограничават разместването и същевременно изпълняват ролята на своеобразнни пружини, които осигуряват мобилност на конструкцията по трите степени на свобода. Това е тайната, която прави подобни дървени конструкции много гъвкави и усойчиви на земетресения.
Удивително е колко плътно са напаснати отделните греди и с каква точност са изрязани отворите в тях. Дори и разлика от милиметри в измерванията и изработката могат да нарушат съосието и да направят прокарването на напречните крепежни елементи невъзможно.
Също като старите железопътни траверси, някога гредите са били дълбоко пропити с горещ катран. Времето не е пощадило повърхността, но вътрешността им все още е здрава и надеждна.
Тук може да видим как е осъществена опорната конструкция отвътре. По времето, когато не е имало машини, всяка една от гредите е трябвало да бъде изработвана на ръка с цената на множество прецизни измервания и майсторска дърводелска работа, докато се получат достатъчно гладки и идеално съвпадъщи повърхности. Доста труд с рендето е отишъл при полаганено и нивелацията на всеки един от слоевете в стъпката на моста.
Устоял на планинските стихии, древният мост все още върши работа на планинците от Гулли и предизвиква времето.
Погледнат отдалеч, отдавна остарял и поизкорубен от безпощадната смяна на сезоните, мостът съвсем не изглежда внушително. Въпреки това уникалната му конструкция без нито една метална част продължава да крие тайни, изгубени назад във времето и пренася през вековете спомена за своя незнаен самоук архитект и майсторството на дагестанските строители.