На около 20 км от Монтана по пътя за Чипровци, до с. Георги Дамяново се намира Лопушанският манастир „Св. Йоан Предтеча“. Манастирът се е приютил в долината на река Огоста, сред зелената магия на Чипровския Балкан.
Смята се, че тук е имало Света обител още по времето на Второто българско царство, център на духовен и религиозен живот. При Османското владичество манастирът е бил многократно опожаряван, а след Чипровското въстание и окончателно унищожен. Местните хора започнали да наричат мястото „пустия манастир“ - не са останали никакви следи от старата обител, освен народната памет.
Днешният манастир е основан през 1850 г. и първият игумен на манастира е архимандрит Дионисий, с гражданско име Димитър Тончов, от Берковица. Той получава огромно наследство от своите родители, но приема монашеството и всички пари от наследството влага в изграждането и на сега съществуващата църква и монашески килии. Хората от с. Лопушна (днешното Георги Дамяново) дарили земите за манастира и с тяхна помощ само за шест години била завършени внушителната манастирска църква „Успение Богородично“, жилищните сгради и красивата каменна ограда с тежка дървена порта.
Комплексът е дело на майстор Лило от Царибродско – един от най-прочутите възрожденски строители, създал Славинската строителна школа. Църквата е умалено копие на църквата на Рилския манастир, като приликата е търсена съзнателно. Тя е третата по големина манастирска църква в България, след тези на Рилския и Бачковския манастир.
В нея се намира един от най-красивите олтарни иконостаси, дело на майстор от Самоковската школа. Иконостасът е от орехово дърво, а осем от иконите му са изографисани от братята Станислав и Никола Доспевски – племеници на Захари Зограф и едни от най-талантливите ни възрожденски художници. Поклонниците казват, че погледът от иконата на Исус Христос те следи, където и да застанеш в черквата.
През 2014 г. пък беше намерена икона на Богородица от XVII век, зазидана в кухина на църковната стена. Иконата е със сребърен обков и е леко обгорена, но образът на Божията майка е съвършено запазен. Вярва се, че иконата е чудотворна и че е спасена от стария опожарен манастир.
В двора на манастира има костница. Там са погребани костите на над 2000 избити по времето на Чипровското въстание, намерени по време на изкопните работи по строежа на църквата, осветени и погребани от монасите и строителите.
По време на Възраждането Лопушанския манастир е бил не само религиозно, но и духовно средище. Тук е имало килийно училище, а в манастира са отсядали често войводите Филип Тотю, Панайот Хитов, Иван Кунин и др. Иван Вазов е написал част от романа си „Под игото“ именно в Лопушанския манастир, който е бил едно от любимите му места.
Към момента Лопушанският манастир е действащ мъжки манастир под юрисдикцията на Българската православна църква и е със статут на Архитектурен паметник на културата.
Мястото сякаш притежава магнетична сила, очарова и пленява посетителите. В Георги Дамяново и околностите му, както и в самия Лопушански манастир, има няколко места за настаняване. Възможностите за почивка са най-разнообразни. Любителите на природата могат да посетят Природен резерват и защитена местност Ускето – вековна смърчова гора, Копиловските водопади – два от най-красивите в Северозападна България или да тръгнат по Копренската екопътека, която е цели 20 км. Близостта на яз. “Огоста“ прави мястото подходящо за риболовен туризъм, а околните гори са богати на дивеч.
Не е за пренебрегване намиращата се в Георги Дамяново винарска изба, предлагаща уникални, автентични за този регион вина, възможността да се посети Чипровският килимарски център, възстановените останки на римската крепост Кастра ад Монтанезиум или намиращите се в района други два известни манастира – Чипровският и Клисурският. Само на по-малко от час път пък са Белоградчишките скали, пещерите Магурата и Венеца.
А безвремието на просторните ливади, сенките на буковите гори и лековитата вода на Аязмото, бликаща от белокаменната манастирска чешма, са безценен подарък, който можем да си направим в забързаното ежедневие.
За материала е използвана информация от сайта https://www.lopushanski-manastir.bg/
