Наташа Атанасова
Къпиновският манастир е построен през 1272 г. по времето на цар Константин I Асен Тих. За това свидетелства надпис върху черквата, който е запазен и до днес. Манастирът има бурна история, а през Възраждането е бил ключово място за българските революционери. През 1794 г. игумен е Софроний Врачански. Той занася в манастира копие на „История славянобългарска“, което монасите преписват и изучават.
През годините манастирът много пъти е опожаряван и възстановяван от доброволци и дарители. Последното опустошаване е било през 1789 г. след това започва бавното възстановяване на манастира. За няколко години той се превръща в духовен и културен център. Там се е помещавало и килийно училище за граматици и свещеници. През цялото Възраждане в манастира е кипяла книжовна и просветителна дейност. Голям брой известни български революционери се укриват в манастира, замисляйки бъдещите планове за Освобождение.
Основното обновление на манастира е извършено през 1835 г. Тогава дряновските майстори Пенчо и Рачо построили черквата, която се издига и днес. Десет години по-късно живописецът Йоан Попович изографисва върху западната стена на храма сцени от „Страшния съд“. Това е една от най-големите стенописни композиции в българската монументална живопис.
Къпиновският манастир се намира на 18 км от Велико Търново. До него се стига лесно и бързо по асфалтов път. Манастирът предлага стаи за гости, които са чисти и приветливи.
