снимки: Брат-BG
Наташа Атанасова
Ден XX до Асторга
Това беше един от най-хубавите дни по Камино. Слънцето грееше, а пейзажът около пътя беше много красив. Вървяхме спокойно и зяпахме наоколо, попивайки красивите гледки. В Хостал де Орбио имаше дълъг каменен мост, който много ни хареса. В края му от едната страна започваше поляна, а на нея бяха дървени установки за рицарски турнири. В града имаше отворен магазин и решихме да напазаруваме неща за обяд, които изядохме на една пейка. За десерт си купихме от местния шоколад. Той се оказа доста захарен, май без мляко и като цяло не особено вкусен. Поне беше местен.
Пътят продължаваше да ни очарова с красотата си. Около 6 км преди Асторга видяхме барака, наредена с много видове чай, храна и печат. Имаше и заслон, под който бяха сложени две легла. Всеки, който мине оттам може да се самообслужи. Младо и слабо момче помагаше, вземайки мръсната посуда и си говореше с пилигримите. Оказа се, че е от Румъния и заедно с основния хоспоталиеро на това място – Давид, живеели там на двете легла под навеса. Румънецът ни каза, че Давид живее в този импровизиран лагер вече 4 години. Това ни се стори доста екстремно, защото мястото беше на висок хълм и още през деня ставаше студено, а какво остава за вечерта и то през зимата.
Там срещнахме и нашия български познайник. Той планираше да остане да спи при рунъцета и Давид. Ние изпихме по един чай, поотдъхнахме, пуснахме пари в кутията за дарения и потеглихме. Подобни места без комерсиална цел са същността на Камино.
Отправихме се към Асторга и пристигнахме по-бързо от очакваното. За щастие навлизането в града не беше дълго и протяжно, преминаващо през необятна индустриална зона, както се случи в други градове. Първата кошара (така наричахме албергетата, в първа част на пътеписа става ясно защо), която видяхме, беше фалирала, а втората Сиервас де Мария беше нашата по план. Сградата й беше хубава и поддържана. Хоспиталиерка беше една не особено ориентирана корейка, а с нея и един испанец, който водеше хората по стаите им. Имахме късмет да ни настанят в стая само с 4 човека. Особено като се има предвид, че на първия етаж имаше стаи с по 20-30 души. Нашите съквартирантки бяха две момичета от Испания. Те бяха много възпитани и съобразителни, почти не вдигаха шум, нещо крайно нетипично за испанци.
Кошарата беше добре уредена и чиста. За вечеря си направихме салата с всякакви зеленчуци като краставици, пипер, зелена салата, домати, царевица и малко риба тон. Похапнахме на голяма тераса с много хубава гледка към околните поля и хълмове.
Вечерта излязохме да се поразходим. Асторга ни хареса. Жив град с приятен площад и красива катедрата.
Ден XXI 5 октомври
Беше първият напълно безоблачен ден. Радвах се на слънчевите лъчи, а и бях с допълнително приповдигнато настроение, защото беше моят рожден ден.
Не вървяхме дълго, а и правихме чести почивки. В ранния следобед пристигнахме в Рабанал дел Камино. Малко и сгушено селище в началото на планината. Там имаше три кошари. Дълго се чудехме коя да изберем, все пак беше важно къде ще празнуваме рождения ден. Разгледахме отвън и трите и си изпрахме Municipal-ската (общинска). Тя представляваше средно голяма каменна къща на два етажа с двор. Спалнята на втория етаж беше с около 10-на легла едно до друго, а не на двуетажни. За мен това беше плюс, защото ми омръзна, когато се събудя да внимавам да не си ударя главата в горното легло, което е на минимално разстояние от долното. Освен това ми хареса, че има двор с маси. От тиендата (малък магазин) решихме да си купим неща за обяд. За вечерта щяхме да пазаруваме после.
По незнайни причини пилигримите, които пристигаха, се настаняваха винаги в спалнята на първия етаж. Там освен че имаше повече легла, бяха и едно над друго. До този момент бяха пристигнали няколко испанци, французи и канадци. Радвах се, че са на долния етаж, защото покрай цялото това общуване с орди пилигрими ми се щеше да прекарам рождения си ден в по-интимна обстановка.
Беше 5 часа следобед, слънцето още грееше и реших сама да се разходя из Рабанал. Уличките бяха тесни, а къщите – каменни. Хареса ми, че има слънце, а аз съм в незнайно испанско градче. Разгледах църквата и т.нар главна улица.
Следва продължение...
Напред към Камино де Сантяго - Първа част
Напред към Камино де Сантяго – Втора част
Напред към Камино де Сантяго – Трeта част
Напред към Камино де Сантяго – Четвърта част
Напред към Камино де Сантяго - Пета част
Напред към Камино де Сантяго - Шеста част
