Eкстремни

1478955 10202641137736146 2071296153 n

Наташа Атанасова

Ден XI До Агес

Планът ни беше да спим по-нататък по пътя, но Агес - селището, където попаднахме, много ни хареса и решихме да останем. Освен това имаше сушилня, което също си е основателна причина да нощуваме там и да използваме да изперем всички потни и прашни дрехи.

Пристигнахме по обяд и имахме много време да си починем. Мислехме, че в Агес ще е спокойно, без много хора, но се оказа, че там са доста от тези, с които до този момент се бяхме сприятелили по пътя. Хетфийлд (една американска, която много приличаше на Джеймс Хетфийлд), Гаврош (досещате се, той беше французин) и българинът Боян. Докато разговаряхме с нашия сънародник и търсехме откъде да си купим храна, ни спряха някакви непознати пилигрими и започнаха да ни говорят. Оказа се, че те помнят и даже са снимали с телефоните си нашето хоро и певческото изпълнение на Боян, за което ви разказах в предната част на пътеписа.

525

Ден XII до Бургос. Пинчос, тапас и бира

Бургос ни хареса заради старинната атмосфера и спокойствието. Църквата в центъра на града е може би най-красивата църква по целия маршрут. Много детайлна и изящна. Хубаво беше, че около нея имаше много площадчета и пейки, от които да се наблюдава. Погледахме я от различни места и се разходихме из центъра.

4444

Още преди да пристигнем, бяхме решили да пробваме местните тапаси и пинчоси (испански хапки, предястия, подходящи за вино или бира). Решението ни не беше случайно. Бургос е получил приза гастрономическа столица на Испания за 2013 г. Наред с това има и специфични за региона храни като бургоското бяло сирене, черен салам и местен шоколадов десерт.

Сиренето пробвахме на обяд. Напомняше на пресносолно българско сирене и беше вкусно. Вечерта си поръчахме две бири и два различни вида тапас. Не помня имената им, но едното беше пълнена пиперка с лек рибен вкус, а другото телешки хапки. И двете бяха доста апетитни. За това мини угощение платихме 5 евро, което си е доста добра цена. Гастрономическата ни обиколка продължи в друго заведение. Там поръчахме нови две бири, но този път вместо тапас, заложихме на пинчос. Обикновено пинчосът е резен франзела с някаква добавка отгоре. Единият пинчос беше с прословутия черен салам, а другият с аншоа и зелена салата. Саламът определено ни хареса. Самата идея за малки и разнообразни мезета ни допадна.

Последната ни спирка за вечерта беше централният площад. Там пихме последните си бири и наблюдавахме обстановката. Не след дълго чухме поздрава „мараба“ и ни стана ясно, че виждаме сънародници. Те бяха група от около 7-9 човека от ромски произход и оживено си говореха на български. По някое време ние ги поздравихме. Те бяха доста изненадани и макар доста да им обяснявахме, не успяха да схванат концепцията на Камино и защо въобще сме там. Останаха с впечатлението, че нещо ги лъжем и решиха да ни изпратят до албергето. Там нашата среща приключи.

Ден XIII до Хонтанас

Излизането от Бургос, подобно на влизането, беше протяжно и безкрайно. Ние тръгнахме още преди да е съмнало. Пътят към Хонтанас не беше лош, но никога не свършваше. Все пак най-накрая пристигнахме. В албергето ни чакаше нашият италиански приятел, с който имахме негласно състезание и който винаги ни посрещаше с думите „чинкуе еуро“ (5 евро). Това означаваше, че кошарата (така наричахме албергетата) струва 5 евро на човек. Винаги така се случваше, щом се видехме с него, албергето беше за 5 евро.

В Хонтанас видяхме и друг наш Камино приятел – Бертран. Той предложи да ни сготви и ние с радост приехме. Топлата храна винаги е лукс, който ние оценявахме. Той ни сготви спагети със запържен салам. Очаквахме нещо доста по-френско, но и това ни се услади. Порциите обаче бяха огромни и ние, за да не го обидим, преядохме. На Камино прекаляването е нещо нормално, поне за нас беше. Дали прекаляване с вървене, с ядене или алкохол, прекаляване има.

kkkkk1

Ден XIV до Боадиля дел Камино

Събудихме се, а навън беше мокро и неприветливо. Поне не валеше, но скоро започна. Това беше най-ветровитият, кален и дъждовен ден до този момент. Заради нашите китайски дъждобрани, а и заради самото време, бързо станахме мокри до кости. В обувките ни имаше езера, ръкавите ни бяха подгизнали, панталоните – също. Пътят, който за жалост не беше застлан с великото човешко изобретение – асфалт (тъкмо по време на Камино стигнах до извода, че асфалтът е велико човешко изобретение), стана огромна кална локва. Ние стоически приемахме природните изпирания, дори ни беше забавно.

Все пак с доволство установихме, че час преди да пристигнем дъждът спря. Тогава обаче пътят стана много каменист. А за изморени и обрулени ходила едва ли има нещо по-неприятно от малки и забиващи се на дълбоко камъчета. Доста се ядосах на това неочаквано препятствие. Приех го някак лично и се почувствах крайно онеправдана. После обаче поразсъдих, сетих се за любимите ми герои от книги и филми, които преживяват далеч по-големи изпитания, но никога не падат духом и осъзнах, че и аз трябва да се стегна. За щастие съумях да го направя.

Доста демотивиращо обаче беше, че Боадиля дел Камино още от рано изглеждаше близо, а всъщност не беше и пътят до него продължаваше и продължаваше. В началото е окуражаващо и фактът, че го виждаш на хоризонта подлъгва. Имахме усещането, че вече сме там, но това въобще не беше така.

Най-накрая пристигнахме. Албегрето, което ни приюти, беше общинско и струваше 4 евро, най-евтиното досега. До него имаше местен бар. Приличаше на българско селско заведение и естествено цените бяха много ниски. Имаше местни пияници, а група бабички и един дядо играеха с испански карти. Виното струваше само 40 цента, а имаше и тортия. Така че само за 5 евро ядохме и пихме до насита.

Следва продължение…

Първата част на пътеписа може да прочетете тук.

Втората част на пътеписа може да прочетете тук.

Третата част на пътеписа може да прочетете тук

Share

Брат-BG представя

Времето

giweather joomla module

Брат-BG представя

Хижа „Шадийца“
Хижа „Шадийца“

УДОБСТВАТА НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА В СЪРЦЕТО НА РОДОПИТЕ!

  • ● на почти равно разстояние между Мадан и Златоград, 1150 м надморска височина
  • ● кристален въздух, обширни горски ливади, заобиколени от борови гори
  • ● капацитет на хужата 60 места – стаи с 2 или 3 легла и самостоятелен санитарен възел
  • ● туристическа спалня с капацитет 20 места (до хижата)
  • ● телевизия, интернет
  • ● локално парно, ресторант, механа, лоби бар, оборудвана обща кухня
  • ● външен басейн, кътове за отдих и игри, барбекю и чеверме
  • ● безплатен паркинг
  • ● изходна точка за туристически преходи и намиращи се в близост забележителности
  • ● био-продукти и традиционни родопски специалитети

facebook:#ShadeetsaHut
За контакти:
тел: 0888 003 303; 0878 493 440
e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Наши партньори:

logo-mall
Икономически университет - Варна
Община Варна
Технически Университет Варна
albena-logo
balchik-logo
b4k-varna-logo
weltauto-logo
avtotreid-varna-logo
alestra-logo
giftsbg-logo
Национална компания индустриални зони
Община Девня
Salik.biz
Травъл блогъри в България
Професионална гимназия по компютърно моделиране и компютърни системи
Клиника Нова
Яхти Биляна Варна
Алина Тур
Trips With Rosie