Снимка: Ивайло Кънев, НИМ
Наскоро археолози откриха у нас нагръдник, чиято възраст се оценява на 1100 години. Надписът върху древния артефакт е може би най-старият пример за писмо на кирилица.
Текстът е гравиран върху оловна пластина, носена на гърдите, за да предпази собственика си от зло и уроки. В надписа се говори се за двама поклонници - Павел и Димитър. Не е известно кои са били тези хора, но Димитър, изглежда, е служил в гарнизона на крепостта (разположена днес на българо-гръцката граница), където е намерен нагръдникът, а Павел бил негов роднина.
Надписът е от времето на цар Симеон I, известен още като Симеон Велики. Той управлява българското царство от 893 до 927 година. През това време царят разширява империята чрез войни с Византия. Съдейки по това как са изписани буквите, пластината вероятно е попаднала в крепостта между 916 и 927 година заедно с българския гарнизон.
Най-ранните оцелели текстове на кирилица преди тази находка датират от 921 година и затова надписът върху плочата може да бъде определен като един от най-старите текстове на кирилица. Възможно е учените скоро да уточнят неговото датиране, пише Live Science.
Кирилицата се връща към гръцкото уставно писмо с добавяне на букви за предаване на звуци, които липсват в гръцкия език. В Източна Европа и Централна и Северна Азия се използват различни версии на кирилицата. Като официално писмо кирилицата е възприета за пръв път през Първото българско царство.
