Иван Бакалов
Списание „Уайн Ентусиаст”, едно от най-авторитетните в света на виното, постави Тракийската низина в България на второ място измежду 10-те най-добри дестинации за винени пътешествия през 2017 година (виж тук). Това е събитие за българското винопроизводство и избите в този район, и не само в него, защото интересът към България ще се разшири.
Чул-недочул, кандидат-депутатът Делян Добрев в един предизборен дебат обяви, едва ли не като успех на ГЕРБ, че Пловдивският регион бил на второ място в света по винен туризъм. А става дума просто за една подредба в списание, на местата, които редакторите препоръчват да се посетят през 2017 година. Но това само по себе си е успех и прави България популярна за света. Виненият туризъм се развива все повече и може да докара у нас хиляди туристи, които на свой ред ще рекламират български вина (ако им харесат).
Списание „Уайн Ентусиаст” и неговият сайт WineMag.com публикуват статии, оценки, класации и рейтинги за вина, изби и винарски региони. В последните години развива по-широко и раздел за кухня и други спиртни напитки.
Списанието се прави от екип редактори, пръснати на няколко места – в Ню Йорк, Калифорния и Вашингтон в САЩ, също и във Франция, Великобритания и Италия. Всеки от авторите и редакторите дава принос със своя уникален опит, гледна точка и разбиране за виното в екипа на списанието.
Избраните 10 топ-дестинации за ценителите на виното включват:
Кафаят, Аржентина – винарско градче в северозападната част от страната.
Тракийска низина, България.
Канарски острови, Испания – край бреговете на Мароко. Прочути със своите вина от векове, споменавани дори в пет от пиесите на Шекспир.
Марлборо, Нова Зеландия – един от най-прочутите региони в света за бели вина, и специално за Совиньон блан.
Прованс, Франция – един от винарските региони на Франция, в югоизточната част на страната, край Средиземно море, известен повече с белите си вина и розе. И с неповторима природа, замъци, натюрел и кухня.
Лондон, Великобритания – градът присъства в топ 10 винени дестинации, защото се смята за една от столиците на виното. Англия не произвежда много вина, макар че се опитва в южната си част, но Островът е един от най-големите вносители на вина, и поле за винени дегустации, конкурси, изпълнен с винобарове, заведения и исторически декор.
Калистога, Калифорния, САЩ – малко градче в горната част на Напа вали, прочутият винарски регион на Калифорния.
Сицилия, Италия – най-големият остров в Средиземно море, който произвежда всякакви вина от местни и популярни сортове, върху пластове от история.
Райнгау, Германия – градче недалеч от Франкфурт, сред исторически лозя и винарни. Този район на Германия произвежда едни от най-добрите бели вина в света.
Хууд ривър, Орегон, САЩ – малко градче в щата Орегон, северно от Калифорния, който развива винарство. Включен е в топ 10 дестинации не само заради виното, а и заради малки пивоварни, заведения и др., също така е място за спорт.
Автори на текста за България са Майк Десимоне и Джеф Дженсън. Те са автори на текста за още една от дестинациите – Канарските острови. Двамата са редактори в сп. „Уайн Ентусиаст”. Де Симоне дегустира вината от Средиземноморието и Израел, а Дженсън опитва вината от Източна Европа, включително страни от бившия СССР и бивша Югославия.
Двамата също така са съавтори на справочните книги „Вината на Калифорния”, „Вината на Южното полукълбо” и др. Те често представят вина и винарски технологии, обучават и гостуват в национални и регионални телевизии по темите за виното.
Авторите веднага обявяват, че Тракийската низина се смята за един от най-старите региони в света, където се прави вино. Алхеолозите са намерили свидетелства, че тук се прави вино от около 7000 години, и артефакти показват култ към Дионис, древногръцкият бог на виното.
„Разположи се в Пловдив – съветват авторите – за да откриеш местни сортове грозде, древна култура и модерни винарски техники.”
Следват съвети за пловдивски ресторанти, описания за стария град, античния театър. Има съвет да се посети Етнографския музей, очевидно са минали оттам и са се впечатлили. Но това не е единственият и не най-впечатляващият музей в Пловдив.
След това авторите обясняват за виното:
„Само на няколко минути от Стария град, ще откриете хубава стая за дегустации във винарна „Драгомир”, където може да се опитат вина от местни и международни сортове. Друга възможност е избата „Братя Минкови”, построена на живописен хълм” (бел. авт. – избата е край Карнобат).
Споменава се, че една от най-старите винарски изби е винпром „Асеновград”, основан 1947 г. Авторите препоръчват да се посети „Шато Асена” – част от винзавода „Асеновград”, на път за Бачковския манастир.
Следващата винарна, която споменават е „Ейнджълс Естейт”, край Кортен, за която казват, че е нова, с грозде от собствени лозя. И съветват непременно да се опита виното „Стелиън”.
„Една от технологично най-модерните изби в България е „Ню блуум уайнъри”, край Съединение, която предлага вина, направени от традиционни сортове, също и от сортове като Регент и Дорнфелдер”, пишат двамата автори. Виното F2F на избата в Съединение е в малки серии, в три разновидности – едно бяло и две червени. От червените едното е купаж, другото чисто сортово вино от сорта Дорнфелдер, който е германски и на българска почва показва неочаквани резултати. Германци са смаяни, защото при тях от този сорт се получава бледочервено вино, почти към розе, с леко тяло. А българското от този сорт е плътно, с пълно тяло, с наситен тъмен цвят, богат кадифен вукс.
Авторите споменават и винарната „Едоардо Миролио” край Сливен, с нейните „елегантна стая за дегустации, гурме ресторант и луксозна къща за гости сред своите почти 1600 декара лозя”.
Не споменават повече винарни, макар че около Пловдив в Тракийската низина има поне още два пъти по толкова, с още много вина за опитване. Но самият факт, че Тракийската низина е включена като топ дестинация е събитие за България. Тази публикация ще докара тук хиляди туристи още тази пролет и лято, които ще откриват винарните наоколо. Даже авторите съветват да се посети Пловдив преди 2019 г., когато щял да бъде Европейска столица на културата и ще бъде претъпкан.
Първите посетители ще доведат още хиляди и така полека лека светът ще започне да открива българските вина. Защото част от Европа ги беше открила преди около 40 години, но славата им на евтини и хубави вина залезе и износът за там спадна драстично, по много причини.
Дори двамата автори пишат без да знаят какво е било. „Качественото винопроизводство е страдало по време на комунистическата ера, но днес млади, постсъветски винопроизводители правят отлични вина от местни сортове”, пише в „Уайн Ентусиаст”. Авторите очевидно не знаят, че България е изнасяла над 40 млн. бутилки качествено вино годишно за Великобритания през 80-те години (сега изнася около 3 млн.). И днес т. нар. отлични вина са в малки серии, до 10-ина хиляди бутилки, подходящи само за ресторанти и винен туризъм. Дай боже той да се развие.
Текстът в „Уайн Ентусиаст” очаквано описва българските сортове мавруд и рубин. Западните винени критици и журналисти непременно наблягат на местните сортове и непрекъснато съветват те да бъдат развивани. През 2015 същите двама автори са публикували кратък текст в „Уайн ентусиаст” за София като гурме столица на България, в която споменават вината на изба „Хан Крум”.
Оригиналната статия е публикувана в Е-вестник.
