Малина Делчева
Преди да напуснем Канди посещаваме център за производство на бижута със скъпоценни камъни. Прожектират ни много интересен филм за добива на камъни, разглеждаме музея, както и работилницата, след което идва ред на пазаруването, естествено.
И отново на път. Първата ни спирка в този ден е ферма за подправки. Холандците, които завладели острова, след като прогонили португалците, имали най-голям интерес към подправките. Ползвайки опита си, те изграждат канали за превозването им, някои от които все още функционират. Минаваме покрай индуистки храм с много куполи. Храмът е построен около дърво, под което тамилите са се молели за изцеление, тъй като при преселването им от южна Индия били покосени от тежка болест.
Питаме местния гид Джуд за точките по лицата на жените. Черната означава, че не е омъжена, червената – омъжена, като при определени церемонии всички си поставяли по-големи червени точки.
Във фермата за подправки ни посреща доста разговорлив мъж, който ни омайва със чудесата на билките, от които произвеждат най-различни кремове и масла. Кората на жълтото сандалово дърво се бели на 6 месеца. След като я стрият на пудра, я смесват с вода: зъбите се избелват само за 3 седмици. Олиото на сандаловото дърво пък заличава белезите по кожата, а маслото му с добавка от пачули е чудесно средство за запазване свежестта на врата и деколтето. Крем от масло на сандалово дърво с добавен шафран е вълшебен околоочен крем. Разказва още, че имат 53 вида банани, та червеният банан плюс дуриана (онзи миризливец) помагали за сексуалната мощ. Зариби ни, разбира се, и отново подпомогнахме местната икономика.
Пътуваме към в град Дамбула (Dambulla) и се отправяме към известните пещерни храмове (наричани още Златните храмове на Дамбула), датиращи от I в. пр. Хр. Пещерите са над 80 на брой и се намират в огромна скала с диаметър една миля в основата и височина от 160 м.
Легендата разказва, че тук се е подслонил крал Валагамба, който след въстание бил прогонен от столицата си Анурадхапура за цели 17 години. Когато успял да се възкачи отново на трона, за благодарност той построил в Дамбула най-впечатляващите скални храмове на острова.
В пещерите има няколко фигури на местни крале и божества и над 150 статуи на Буда, както и множество стенописи, изобразяващи различни събития от живота му и важни моменти от историята на синхалите.
Отворени за посещения са пет от пещерите. В първата е лежащият Буда, чиято статуя е дълга 14 м. Във втората са нарисувани Кандийският Крал и Кралица от периода, когато страната е била във възход. Младоженците синхали в Канди (не всички, разбира се) имат обичай да се обличат като тях. Третата пещера се счита за най-стара, а в четвъртата фигурите са от дърво (в другите са от тухлички и варовик). В петата пещера има статуя, която е пребоядисвана, тъй като някакви японци се снимали така, че били с гръб към Буда, а това е жестоко оскверняване. За построяването на храмовете са използвани индийски роби и поради това в една от пещерите е изобразен Ганеша.
С това денят приключва и се отправяме към поредния Sun Green Hotel (Хабарана), в който, за щастие, ще сме цели 3 вечери.
На следващия ден, тръгвайки към набелязаните за деня обекти, минаваме през Дамбула. Днес това е модерен град, който никога не спи - борсата и банките работят денонощно. Минаваме и покрай водния резервоар Минерия. Там през периода август – октомври водата се отдръпва и покълва любимата за слоновете храна. Край брега могат да се видят често до 100 слона. В страната има 24 Национални паркове и резервати с обща площ 1900 кв.км.
Отправяме се към Полонарува (Polonnaruwa). Градът е бил средновековната столица на Шри Ланка в периода XI-XIII век, хронологично втора, а днес археологическият комплекс е най-добрият пример за древното синхалско изкуство и архитектура. При управлението на тогавашните крале - Виджаябаху I, Паракрамабаху I и Нисанкамала, държавата достига икономически, обществен и културен разцвет. В древния град все още могат да се видят останките на кралските дворци, приемните зали, различни статуи, и, разбира се, храмовете.
Кралския дворец (Дворец от рая) е имал 7 етажа и 1000 стаи. Представлява пресечена пирамида. В основата са тухли с гранит, а нагоре тухли с дърво. Столицата е строена от индийци, докарани от гневния крал, който нападнал Индия, тъй като му спират корабите с ориз. Дори и камъните били докарани от Индия. В края на 12 век дворецът пък бил запален от южноиндийски крал.
В приемната зала на краля е поставен лунният камък, който се слага обикновено пред храмовете. Първият му вътрешен кръг е с пламъци, които символизират желанията, т.е. освобождаването от всички желания. Вторият кръг изобразява увивно растение, символизиращо освобождаване от копнежите. Третият е с 4 вида животни: слон – раждането, лъв – болестите, бик – остаряването и кон – смъртта. Четвъртият кръг са гъски, които избират млякото пред водата, с което показват, че човек трябва да избира най-доброто. И накрая - лотоси, които символизират преминаването в нирвана.
Минаваме покрай стар индуистки храм, в който мъжете си свалят ризите и влизат голи. Всички си измиват краката преди влизане. Следващият храм е храма на бездетните. В средата има камък с формата на пенис, а отстрани е оформена вагина. Бездетните жени се молят и сядат на камъка, след това изливат мляко, което съпругът събира и го изпиват заедно.
Следва храмът, в който са се съхранявали различни реликви. Той има 4 изхода, в четирите посоки на света и на всеки има статуя на Буда. На всеки изход има и лунен камък, отстрани на който се намират камъните пазители, а зад тях е животното, което има уста на крокодил, опашка на паун, тяло на риба, око на бик, ухо на прасе, лапи на лъв и хобот на слон. Разглеждаме каменна книга, в която са написани хвалебствия за краля.
Показват ни седеметажна кула в камбоджански стил, която представлява ступа - четвъртата най-голяма ступа в Шри Ланка, висока 54 м. Нарича се Ран (злато)кот(връх)вихара(храм). Следващата ступа - Дагоба, е била обрасла в джунглата - при варосването отдолу са останали стъбла и корени. Влизаме в Ланка тиланка (точката на Ланка), в която статуята на Буда е с тройна чупка. Там, където статуите са отделени от скални късове или стени, монасите са ги обикаляли по 3 пъти.
Последен е Гао Вихара – храм, в който фигурите са издялани в скалата. От ляво на дясно първо е статуята на медитиращ Буда, после още един, след това каменен надпис, възхваляващ краля, после е скърбящият Буда или неговия ученик Ананда, който скърби за учителя си и накрая е 14 метров лежащ Буда.
След кратък обяд се отправяме към Сигирия (Sigiriya) – известна и като Небесната крепост. Това е най-посещаваният исторически обект в страната, който също е под егидата на ЮНЕСКО. Сигирия е огромна гранитна скала с височина почти 200 м, върху която в края на V век крал Кашяпа I решава да изгради своя дворец и да разположи столицата си в района около масива.
Наричана е и „Лъвската скала”, заради огромната статуя на лъв, „охранявала” входа към крепостта в миналото. На върха ѝ все още могат да се видят руините от кралския дворец, а по околните стени на места се запазени изключителни фрески. Древният град около скалата пък е известен с терасираните и водните си градини. Джуд ни разказва вълнуваща история за краля и неговите синове, за властолюбие, жестокост и разплата.
Снимки: Авторката
{fcomment)