Малина Делчева
По време на британското колониално владичество на острова се е отглеждало кафе. Но болест поразява плантациите и през 60-те години на 19 век (1867 г.) Джеймс Тейлър донася семена от чай от Индия. В гр. Канди се появява първата чаена плантация в Цейлон. И чаят става основно производство, като годишно са се изнасяли 30 000 т. Основната работна сила в плантациите били тамили, докарани от Индия. Днес годишно се изнасят 350 000 т чай, главно черен, по-малко зелен и silver tea (само връхчета).
В Цейлон чаят се отглежда в три пояса – между 0 и 600 м надморска височина, от 600 до 1200 м и най-добрият - над 1200 м. В плантациите се засажда и копринен дъб (Grevillea robusta) - за сянка и блокиране на вятъра. Чаят се бере на ръка, всеки ден от клонче се откъсват 3 до 5 листенца. На ден се събират 20-30 кг, като 95% от работниците са жени, а мъжете чистят и сортират.
Около 1 милион от населението е заето в чаената индустрия. Храстите от чай са високи до 1 м. Продължителността на живота им е 60 години, но на 5 години ги режат за обновяване. След като се съберат, листата се сушат 14 часа под вентилатори, като от 5 кг свежо тегло излиза 1 кг черен чай (5:1), а при silver tea това съотношение е 7:1. След изсушаване зеленият чай отива директно за производство, докато черният се оставя на земята 3 часа за ферментация. Следва пресоване и нарязване, изпичане и отделяне на дръжките. Парченцата се сортират, като по-едрите са по-високия клас, а много фините пък са прекалено силни. Посетихме завода на плантация Labookellie, която е 415 ха.
Прибираме се в Nuwara Ella, където ще нощуваме. Кокетното хотелче, в което отсядаме, е обзаведено в колониален стил и има прекрасна градина.
По пътя спираме край водопадите Равана: легендата разказва, че злият крал Равана отвлича Сита, жената на принц Рама и я скрива зад водопадите. За будистите (синхали) тези личности са митични, докато индуистите (тамили) смятат, че са истински. Павката продължава да ни разказва за историята на страната. Независимостта на Шри Ланка минава през два етапа: през 1948 г. е призната като самостоятелна държава, но кралицата все още продължавала да бъде държавен глава и чак през 1972 г. е извоювана пълна независимост.
Качваме се на влака и пътуваме 2 часа през красива долина, край пъстри села и големи плантации. Железопътната мрежа, наследство от британците, е 1450 км. Имат 3 типа жп линии: широки – 1,67 м, средни - 1,43 м и теснолинейни от 1 м. Пътуването с железниците е най-удобният и евтин начин за придвижване на острова, особено на големи разстояния, а освен това е и вълнуващо, част от неподправената екзотиката на страната.
На следващия ден тръгваме към Канди – отново от двете ни страни се редят безкрайни чаени плантации. Освен копринения дъб, се виждат горички от евкалипти. Пътят е стръмен, с доста завои, а в продължение на поне 5 км едно момче тича по склона и предлага букет цветя. Накрая Криси се смили и купи букета.
Павката разказва за браковете. Все още имало уредени бракове, но доста по-малко. Синхалите се женели в светли дрехи, не задължително в бели. След сватбата младоженците стягат багажа, в който задължително присъства бял чаршаф и отиват на меден месец. След него отново се прави тържество, на което жената е в червени дрехи. Чаршафът се проверява от специално поканена за тази цел перачка, така че да няма шашма при консумирането на брака. Ако нещо не е наред, булката може да бъде изгонена. Тамилите се женят в цветни дрехи, а при християните булката е в бяло.
Нашата първа цел в този ден са Кралските ботанически градини край Перадения, предградие на Канди. Градините са създадени още през 1374 г., като място за разходка на монарсите от кралствата Гампола и Канди. През 1747-1770 г. те стават кралски градини, а през 1772-1778 г. тук са построени дворец и будистки храм. През 1815 г. храмът е разрушен, но в продължение на 6 години там живее будистки свещеник.
През 1805 г. Джоузеф Банкс създал градина до столицата Коломбо и я нарекъл Кю. По-късно градината е преместена на юг от Коломбо, където е имало британска градина, в която се отглеждали главно канела и кафе. Банкс създава каталог с 1827 вида цейлонски растения. Днес в градината растителните видове наброяват над 4000, като някои са внесени от чужбина, но преобладават растителните видове, характерни за о-в Цейлон (3210 местни вида, от които 27% са ендемити). Площта на градината е 59 хектара и има форма на подкова. Особено интересни са градината на подправките, „Къщата на орхидеите”, както и оградените с високи палми алеи (общо 5 на брой), най-старата от които е оформена още през 1905 г. Различни цветове на табелките характеризират вида, като червената обозначава цейлонски ендемит, зелената – лечебно растение, черната – екзотично растение и жълтата – отровно.
От 3 страни градините са обградени от река Махавели, която е дълга 332 км. Тя е най-дългата река на острова и извира от връх Адам. Всъщност Градината край Канди е най-голямата, а има още две. Видяхме Jackfruit (Artocarpus heterophyllus) – плодът му може да стигне до 60 кг, дървесината е много ценна и се използва за мебели, и Breadfruit (Artocarpus altilis), който е внесен от Холандия.
Особено интересни ни бяха дървесните видове - Тиково дърво, Абанос, Махагон, Banyan tree (Ficus) – един от видовете е свещенното ботхи, Дъждовно, Пламъково, Цейлонско дърво, Личи, Рамбутан, Дуриан, Дърво пеперуда, Цейлонска маслина, Гигантски бамбук (внесен е от Мианмар и ни казват, че расте с по 30 см на ден), Индийска върба. Canon Talipot palm – висока е 20-24 м, живее 40-50 години и цъфти 6 месеца преди да умре; при възникване на будизма в 1 век пр. Хр. будистите са писали върху изсушени от нея листа, намазани отгоре с олио. Спряхме и край огромен Бенджамин и край кокосова палма, чиито плодове достигат 20 кг, а орхидеите ни оставиха без дъх.
След разходката из красивата градина продължаваме към Канди (Kandy). Това е старата столица на страната и последна крепост на синхалските крале, преди да бъдат победени от британците през 1815 г., след като в продължение на 3 века са удържали нападенията на португалци и холандци. Градът е разположен сред хълмове в централните части на острова и е втори по големина след Коломбо.
С многобройните си храмове и манастири Канди е неформалната религиозна столица. Тук се намира и най-свещеното място в страната за последователите на будизма – Храмът на зъба на Буда, който днес е под закрилата на ЮНЕСКО. Донесена тук през IV век, святата реликва е считана за най-ценното притежание на Шри Ланка и привлича всяка година хиляди поклонници, особено по време на големия фестивал Esala Perahera.
Отправяме се към Храма на зъба на Буда - вечерта ще присъстваме на отварянето на реликвата, а преди това ще гледаме шрилански танци с барабани и огнено шоу.
Процесията за отварянето на реликвата се провежда всеки ден. Посрещат ни с барабани и тромпет пред лъскавите порти на една от залите, украсена с бивни на слонове, маски и други свещени предмети. Отправяме се към следващата зала, в центъра на която зад стъкло е изложена златна ступа.
След това минавамее покрай отворените само за час врати, през които се вижда златната кутия, в която е реликвата и по-точно третата кутия, тъй като зъбът е поставен в три положени една в друга кутии. Нашият гид ни развжда из залите и разказва легенди за принцове и принцеси, за това как ценната реликва е донесена на острова, истории за миналото на острова, за войни и бляскави победи. С това този дълъг ден приключва, изпълнени с впечатления и леко замаяни се отправяме към нашия хотел.
Снимки: Авторката