Вера Демирева
Ако споменеш на приятел, че си бил в града на седемте хълма, той ще си помисли: „Е, какво толкова, ходил е в Рим. Днес кой ли не ходи в Рим? Страхотен град, но нищо необичайно, тълпи от туристи всеки ден са там...“ Да, така е, Рим е РИМ, спор няма. Велик и непреходен град. Но в действителност разказът ми не е за този „Вечен град“. А за друг „Вечен град“, заслужаващ не по-малко това прозвище - Лисабон.
Всъщност, докато се любувах първата вечер на невероятния изглед към река Тежу и на елегантния, висящ над нея мост, леко призрачен и нереален в полупрозрачната мъгла на късния следобед, дочух възклицанието на англоезични туристи: „Господи, та това е Сан Франциско в Европа!“. Залязващото слънце и влажният, топъл въздух след падналия лек дъжд правеха гледката наистина сюрреалистична.
Вече сте разбрали и място за догадки няма – ще ви разкажа за Лисабон и моето 4-дневно преживяване в града и околностите му. Казвам преживяване, защото за мен всяко пътуване е изненада, загадка и магия, привлекателен и забавен лабиринт, от който никога не съм сигурна как се излиза. Лисабон се оказа по-пъстър и многолик от всичко предварително прочетено, по-топъл, по-гостоприемен и по-очарователен от всичко, което съм очаквала. По-ярък в багрите си, повече усмихнат и много, много стилен. А околностите му са способни, съвсем буквално, да спрат дъха ти.
Лисабон е един от най-старите европейски градове. Столица на колониална империя, град на мореплаватели и откриватели, на ръчно рисуваните керамични плочки (азулейжу), с които буквално са „тапицирани“ много от сградите, градът, родил Фадо… Лисабон има много лица, много нюанси и много настроения - като всеки подобен град с минало, настояще и бъдеще.
И така: Ден Първи
Удобството да летиш от Барселона е, че разполагаш с няколко полета на ден на нискотарифна авиокомпания, така че с избирането на първия полет за деня на излитане и на последния за прибиране си осигуряваш 4 пълни дни, макар че мястото заслужава много повече. Ако можете да си го позволите, посветете му това време! Заради часовата разлика с Испания се печели 1 час (от България са 2, още по-примамливо е) и се каца за около 50 минути. На връщане ще му мислим...
Летището на Лисабон (носи името Умберто Делгадо, но по-често го наричат Де Портела) е едно от малкото в Европа, намиращи се само на 7 км от града. Излизате от сектор „Пристигащи“, влизате директно в метрото и след 10 минути сте в центъра на португалската столица. Самото метро е много чисто, много просторно и повече прилича на търговски център с широките си мраморни стълби и елегантни витрини на магазините, отколкото на част от транспортната схема на столицата.
- За да се придвижвате бързо и удобно из града, трябва да решите доколко ще използвате обществен транспорт и какви са най-добрите опции за това. Моят съвет е – купете си карта Viva Viagem. Това е персонална карта за всички видове обществен транспорт в Лисабон, която можете да презареждате многократно и има валидност 1 година от датата на първото пътуване. Цената ѝ е 0,50€ и минималната сума, с която можете да я заредите е 3,00€ (максимално салдо в картата 20,00€). Можете да я купите от автомат във всяка станция на метрото и от всеки пункт за продажба на билети и карти за градски транспорт, като платите в брой или с дебитна/кредитна карта. Така цената на 1 пътуване (което може да е с продължителност до 1 час и позволява смяна на вида транспорт) е 1,30€. Само за сравнение – ако закупите билет от шофьора в автобуса, той е на цена 2,50€. При условие, че само преминавате през града за ден, използвайте Bilhete Diário (дневен билет) с валидност 24 часа, включващ неограничен брой пътувания с обществен транспорт, който е с цена 6,15€.
Бях си избрала хотел в стария квартал Alfama. Заради уникалната атмосфера на тесните улички с импозантни исторически сгради, заради близостта до много забележителности (на пешеходни разстояния, но имайте предвид, че това значи не по-малко от 10 км на ден в обикаляне) и, разбира се, заради добрата цена, която Booking ми предложи. Оказа се на 4-5 минути от спирка на метрото. А под прозореца на стаята ми, надничайки, видях как минава прословутият трамвай №28… Жълт, с дървени прозорчета, шумен и клатушкащ се по стръмните улички, ярък и лъскав като детска играчка! Какво повече да поискам???
В течение на 4-те дни разбрах, че Alfama е невероятен квартал; това е място, където да се изгубиш, буквално и преносно (така се губех първите месеци в Готическия квартал на Барселона). Също така това е място, което да помиришеш, да вкусиш, да чуеш и усетиш, надничайки зад всеки негов ъгъл. Това е историческото сърце на града, изградено от маврите през XI век и запазило и до днес непокътнати автентичната си атмосфера и голяма част от уникалните си сгради. Това е мястото, където да чуеш Фадо…
Първия ден винаги посвещавам на ориентация и опознаване на града, защото искам на следващия да знам къде се намирам, в каква посока вървя и справките ми с Google Maps да не траят повече от секунди. Разбира се това означава много ходене, съвсем буквално. След обиколка и „усещане“ на квартала се отправих към няколко „места с гледки“, които не исках да пропусна, предвид сравнително ранния залез на 1 февруари.
Тук ще отворя една скоба (обещавам, няма да е голяма). Повечето градове, разположени на хълмове, край бреговете на реки, езера, морета или океани, обикновено изненадват с места на резките контрасти и поразяващите пейзажи. Това са места, притежаващи особено впечатляващи гледки, така предпочитани от всеки техен посетител. В Португалия те се наричат Miradouro (съответно Mirador в Испания, от глагола mirar – поглеждам, надничам, виждам, наблюдавам). Оттам обикновено можеш да видиш града или част от него в целия му блясък и красота и да му се възхищаваш в различни часове на деня и нощта и при различни атмосферни условия. „Точките“ с подобни гледки винаги са старателно отбелязани върху туристическите карти и присъстват в сайтовете със забележителности на града (винаги можете да ги видите и в Google Maps) – не ги пропускайте, когато планирате пътуването си!
И ето го – хълмът, приютил крепостта „Свети Георги“ (Castelo de São Jorge), едно привилегировано място, откъдето да се наслаждавате на Лисабонския залез. Или на всеки друг момент от деня. Замъкът (както още наричат крепостта), въздействащ с мащабите си и с тежестта на над 8-вековната си история, е „кацнал“ върху най-високия лисабонски хълм. До него се стига, вървейки само нагоре, по стръмни улички и стълби, преминавайки на последния завой под Арката на Свети Георги. Гледките сред руините и внушителните крепостни стени, вътрешни дворове и пищни градини (където свободно и гордо се разхождат пауни), както и навън, към града, са толкова впечатляващи, че няма място за съмнение – не забравяйте да го включите в плановете си, дори само заради изгледа!
Известен още като Мавърската крепост, тъй като става дума за средновековно арабско отбранително съоръжение, той бива отвоюван от първия португалски крал Алфонсу Енрикеш през XII век. До средата на XVI столетие замъкът „Свети Георги“ преживява своя период на блясък и триумф. Превърнат в кралски дворец, той става свидетел на официалния прием на Вашку да Гама след знаменателното му завръщане от Индия. По време на историческото земетресение от 1755 г. както крепостта, така и целият град, потъва в развалини. Възстановена е в днешния си вид едва през ХХ век.
- Един бърз, удобен и напълно безплатен начин да се качите до крепостта (или съответно да слезете), е ескалаторът, който свързва хълма и квартала Alfama с la Baixa (или Долния квартал). Работи всеки ден от 9:00 до 21:00 ч., предлага невероятни гледки за минутката, която ви отнема пътуването и, много важно, е достъпен за хора с двигателни проблеми.
Стръмните тесни улички, ако имате време и предпочитате живия досег с атмосферата на града, много бързо ви отвеждат по склона надолу, към реката. Ще минете край цветни фасади и балкончета, от които преливат цветя, край малки елегантни магазинчета за сувенири (оригинални и ръчно изработени), край миниатюрни, но много автентични като атмосфера барове и кафенета, част от малкия квартал Santa Cruz do Castelo, който обгражда хълма. Не пропускайте да си купите нещо за спомен!
И изведнъж се оказвате на блестящия и емблематичен Praça do Comércio (Търговският площад). Огромен по размери и внушителен, с пряк изглед и достъп до река Тахо (или Тежу, както я наричат в Португалия), той е един от символите на града. Заобиколен е от три страни със сгради, най-вече административни, търговски (кафенета, ресторанти и магазини) и туристически, и е отворен с изглед към речния бряг. В средата на тази П-образна структура се издига Триумфалната арка, свързваща площада с популярната търговска улица Rua Augusta.
В горната част на конструкцията, инкрустиран в пясъчно-белия камък, стои достойният за размисъл надпис:
VIRTVTIBVS MAIORVM VT SIT OMNIBVS DOCVMENTO
(И НЕКА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ НА НАЙ-ВЕЛИКИТЕ СА УРОК ЗА ВСИЧКИ)
В средата на самия площад се издига конната статуя на José (Жузе I), португалският владетел, заемащ трона по време на катастрофалното земетресение от 1755 г. Статуята символизира края на възстановителните работи след това разтърсващо събитие. Това е и мястото, където всеки път на 31 декември се събират местни жители и туристи, за да изпратя старата година и да посрещнат новата на фона на бляскави фойерверки, внушителни концерти и празнични спектакли.
Тръгнах пеша нагоре по хълма, към Alfama, защото вече бях сигурна – времето да видя всичко е ограничено и едва ли ще ми стигне, а исках да усетя още от духа на този стар квартал. Съвсем интуитивно, само следвайки посоката, след един рязък завой се оказах пред Катедралата на Лисабон, наричана още Catedral de Sé. Осветена и притихнала в ранния февруарски мрак, тази внушителна постройка в романски стил (с характерната розета и две високи кули) е един от вековните символи на града. Започват да я строят в средата на ХII век върху останките на стара джамия по решение на крал Алфонсу Енрикеш и на първия епископ на Лисабон, англичанинът Джилбърт Хейстингс. Това се случва след извоюваната от Португалия независимост от маврите, владели около 800 години голяма част от Иберийския полуостров. Отвътре е огромна и леко мрачна, типично готическа, за разлика от външната си фасада.
Това е една от малкото сгради, устояли и до днес на опустошителните земетресения и пожари, белязали историята на този прекрасен град. Въпреки това времето неизбежно е оставяло своите следи върху нея и затова в началото на ХХ век тя е основно реставрирана. Да, Catedral de Sé не е Миланската катедрала (Duomo di Milano), нито Парижката Cathédrale Notre-Dame, може би не може да се мери по красота и изящество с тях, но те кара да се замислиш с респект за нейната неумолима каменна устойчивост и за безкрайната поредица от събития, на които е била безмълвен свидетел през почти 9-вековната си история.
И така, малко време за осмисляне на емоциите и гледките от деня, за почивка и възстановяване, защото ме очаква ден втори…
(Следва)
Снимки: Авторката
Вера Демирева живее в Барселона, но любовта ѝ към пътешествията и непознатото я водят на различни места и извън Каталуния и Испания. Тя е инженер по професия, човек на изкуството по призвание и пътешественик по душа. Ако желаете да Ви помогне да организирате по най-добрия начин Вашето пътуване можете да пишете на лично съобщение във Фейсбук страницата ѝ
