Невяна Троянска
Признавам, никой от нашата „кокоша компания“ не е вманиачен изследовател на историята и културните артефакти. Новото и непознатото гложди любопитството ни, предизвиква ни да го видим, но в никакъв случай не ни пришпорва да подтичваме като маратонци от музей на музей – за да се фукаме, като се върнем у дома, колко забележителности сме посетили. Повече ни допада да се потопим в атмосферата на местата, където отиваме, да се пуснем по течението, да слушаме местните (доста досадно, според мен, определение за хората, които са си у дома и трябва да посрещат и изтърпяват досадници от всякакъв род, националност и калибър).
А Ларнака е точното място за лятно разпускане след края на лятото.
Плажната ивица е широка и дълга. Вярно, пясъкът не е златисто сипкав, като на българските плажове. По-твърд е и сивее, не те изкушава да си опънеш хавлията и да заровиш крака в него. Но пък чадърът и шезлонгът струват само по 2,50 € - колкото на градския плаж във Варна. А морето... Морето е прозрачно синьо и топло до безкрайност. Лъчите на слънцето играят по дъното, докато около глезените ти се стрелкат миниатюрни рибки.
И кръчмите, и павилионите, от които можеш да си вземеш студена бира, сладолед или друга залъгалка за плажа са на една ръка разстояние. Подредени като на изложба край колонадата от палми и цъфтящи във всевъзможни цветове храсти по протежението на целия булевард „Финикудес“. А в заведенията – независимо дали ще седнеш само на чаша бира, или за да опиташ някой от типичните кипърски специалитети, ще те посрещнат като скъп и дълго чакан гост. Факт е, че в повечето от тях можеш да се разбереш и на български.
Не е тайна, че хиляди наши сънародници си изкарват прехраната като обслужващ персонал на Острова на Афродита. За разлика от родните географски ширини обаче, в Ларнака сервитьорите са усмихнати, порциите са огромни, а храната – вкусна, не по-скъпа отколкото в българска плажна кръчма, и винаги с финал – комплимент от заведението.
А заведенията тук са толкова много – и не само край плажа. Те надничат от потънали в цъфнали бугенвилии и уханни жасмини дворчета, пресрещат те изненадващо зад завоя на тясната уличка, по която си тръгнал, и ти изкушават да седнеш във всяко от тях.
С риск да си спечелим славата на заклети чревоугодници, ще призная, че дълго време, след като се върнахме в България, си спомняхме с носталгия за сочните, загърнати в було мини кебапчета шефталия с уникално-пикантен вкус, пред който бледнее всяка прехвалена сръбска плескавица; за топящото се в устата стифадо – телешко печено, със задушен карамелизиран арпаджик, овкусено с цяла вселена от подправки; за запеченото на скара сирене халуми, което няма нищо общо с аналозите си, продавани в българските супермаркети. И, естествено, за местната наливна студена бира КЕО.
Прелюбопитна подробност, която научихме на острова, е, че производител на бирата, вината и безалкохолните напитки КЕО, е... кипърската православна църква. Светата архиепископия държи две трети от акциите във водещата компания за производство на марката.
Още една, и то съществена, предпоставка за безметежното лятно безвремие в Ларнака е възможността да се настаните в някой от стотиците апартаменти, далеч по-евтино от цените в родните курортни селища по морето, дори в крилата на сезона. Нощувка за 28-30 лева !!! на човек, тук е нещо обичайно, при това – в апартамент с 2 спални, напълно оборудвана кухня, баня с тоалетни принадлежности, просторна тераса и, не на последно място, с любезен хазяин, който ще ви позволи да се настаните по-рано, или да си тръгнете по-късно от стандартните срокове, без да ви кара да доплащате...
А ако се чудите с какви подаръци да зарадвате близките си, не пропускайте козметиката с магарешко мляко, сладкишите с рожкови и местната ракия зивания...