Невяна Троянска
Ако се чудите как и защо нечии пътешествия могат да бъдат наречени „кокоши“, значи не сте попадали на разказите за пътуванията на нашата малка женска група, която пролет и есен си организира кратко бягство до някоя нискотарифна дестинация. Засега – в Европа. По обясними причини, дирижирани от факторите „пари“ и „време“. Както знаете, в България парите никога не достигат на хората, които си вадят хляба с работа, а за да можеш да финансираш нещата, които обичаш, без да разтърсваш из основи семейния бюджет, трябва да работиш повече, което отнема време...
Иначе казано, ако обичаш да пътуваш, да откриваш нови преживявания в непознати кътчета по света, но мъжът ти посмъртно не ще да се качи на самолет; ако имаш приятелки, които имат същата страст към пътешествията, като теб, изходът е един – нискотарифно „бягство“ в компания от съмишленички, с които да си „кудкудякате“ на воля, докато разпускате и се наслаждавате на местата, където сте се озовали.
Слава Богу, дори и в забравен от нискотарифните авиокомпании град като Варна, има маршрути, които обслужват не само прелетния път на родните гастарбайтери. И водят към места, където лятото никога не свършва – нещо, за което всички в нашата „кокоша компания“ мечтаехме, когато есенният студ и мъглите през октомври започваха да напомнят за предстоящата зима.
Нямаше как да сбъркаме. Отлетяхме към Кипър – острова на Афродита, на вечното лято, където плажът продължава до ноември. И... единствената посока на юг, до която можехме да стигнем с нискотарифна авиокомпания от Варна. Ако и това не знаете, полетът Варна-Ларнака продължава 2 часа, разликата в температурите през октомври е повече от 10 градуса – и на въздуха, и на морската вода. А цената? С малко повече дебнене, късмет и бърза реакция можете да се сдобиете с двупосочен билет, по-евтин отколкото за автобусно пътуване Варна-София-Варна.
И така, в средата на октомври „кокошките“ полетяха на юг, за да цамбурнат отново в лятото:
От Китион до Финикудес – хилядолетия история
Със сигурност, ако решите да си организирате есенно бягство до Ларнака, в момента, в който споделите намеренията си, ще ви залее цунами от коментари – най-често от „компетентни съветници“, които не само че не са стъпвали в Кипър, но и са „пътешествали“ главно с героите от чиклит романите. И, задължително, „любимият“ въпрос, който ни задават винаги, когато крайната точка на пътуването не попада в тривиалния списък с туристически градове: „Че какво има да се види там?“
На нас и само думата „Лято“ ни стигаше. А кратката информационно-опознавателна разходка в интернет преди тръгване ни увери, че не сме сгрешили в избора си. Защото градът, към който се бяхме запътили, си има и хилядолетна история, и модерно настояще; красиви плажове с топло, прозрачно и плитко море; чудесни хотели, уютни таверни, ресторанти и кафенета, но и изобилие от култови забележителности.
Ларнака – щастливо безвремие
Признавам, никой от нашата „кокоша компания“ не е вманиачен изследовател на историята и културните артефакти. Новото и непознатото гложди любопитството ни, предизвиква ни да го видим, но в никакъв случай не ни пришпорва да подтичваме като маратонци от музей на музей – за да се фукаме, като се върнем у дома, колко забележителности сме посетили.
Повече ни допада да се потопим в атмосферата на местата, където отиваме, да се пуснем по течението, да слушаме местните (доста досадно, според мен, определение за хората, които са си у дома и трябва да посрещат и изтърпяват досадници от всякакъв род, националност и калибър).
А Ларнака е точното място за лятно разпускане след края на лятото.
