Дани Геровска
Кастория е днешенгръцки град в Егейска Македония - известен с множеството си средновековни християнски храмове. Казват, че само от византийския период са над 70 и действително са неизброими. Много приятно впечатление правят и самите будки пред тях- които също са построени във формата на малки параклиси! Трудно бих препоръчала дали да се отбиете в „Света Богородица”, „Свети Стефан” или „Свети Архангели Митрополтски” и „ Свети Безсребърници” – ако имате време – най-добре вижте всички!
Градът три пъти е попадал на картата на българските земи, но все за кратко. Наричал се е Костур и все още има живописно голямо езеро, около което се върти живота днес. Птици, които за нас са видими само в зоологическите градини, тук се чувстват в свои води – лебеди, пеликани и други пернати. Пълните кафенета не бива да ви изненадват – това тук е ежедневие и разбира се – всички те гледат към езерото.
За нас може и да е Костурското езеро, но гърците го наричат Орестиада. Поминъкът от време оно (разбирай византийско време) е бил кожухарството. Това е факт и днес. Тогава този занаят започнал развитието си от бобрите, които обитавали езерото. Бобрите вече липсват, та днес предимно се обработват и продават кожени изделия от овчи кожи. Патентът на костурчани са домашните пантофи, но покрай този артикул може да намерите и ръкавици, портмонета, както и оригинални чанти.
Двадесетхилядният град си почива няколко часа следобедно, затова забравете за шопинг тур в този часови пояс. Това, което определено си заслужава да направите през това време, е посещението на Драконовата пещера, например – 6-те евро вход си струват! Онези от вас, които вече са били в българската Магура, ще открият много сходства, но и още детайли, които е добре да съпреживеете лично. Вътре в пещерата снимането е забранено, престоят също е скъсен – до час, защото кислородът унищожава живота в нея. Усещането е за много мощна женска енергия и всичко свързано с майчинството. 500 метра по-нагоре в същата посока, покрай езерото, ще се озовете в три църкви със стенописи и икона на „Черната Мадона”.
Когато по-късно седнете да похапнете някъде, не забравяйте да опитате сиропираните им десерти – невероятни са! Ако ядете месо – гирос и сувлаки, ако ли не – от патладжанените гозби или пък спаначените салати с гъсто кисело мляко и кедрови ядки... Ох, накапах се...