Елица Лукова, пътепис от книгата „Антология на миражите“, издание на „Книгомания“ и ABUJET (Българската асоциация на журналисти и писатели по туризма)
Мексико не беше моята детска мечта. Не беше и любов от пръв поглед. Имахме дълга и трънлива предистория. То беше голямата и до онзи момент платоническа любов на дъщеря ми Лора.
Любов, която започна през тийнейджърските ѝ години като увлечение по един телевизионен и радио водещ. Любов, която понякога я тласкаше до ръба на силите и възможностите ѝ, за да постига целите, които си поставяше. Все си казвах: „И това ще мине“ и търпеливо чаках години наред, докато един ден тя заяви, че след две седмици заминава сама за Мексико. Всеки опит да я разубедим срещаше стена от решителност. Неочаквано главата на семейството заяви авторитетно: „Ще заминеш, само ако и майка ти тръгне с теб!“
Сърцето ми пропусна удар-два, след което затупурка в галоп. Престоеше ни приключение и трябваше да превъзмогна собствените си страхове и предразсъдъци, да прегърна мечтата на Лора и да я изживея като своя. Нещо, на което е способна само безусловната майчина любов.
***
Беше дълга нощ. Всъщност най-дългата в живота ми, в буквален и преносен смисъл. Започна от Варна, откъдето излетяхме в 22:05 ч., продължи с кратко пътуване до Истанбул и няколкочасов престой на новото летище, последван от четиринайсетчасов полет над континентална Европа, Гренландия, Канада и САЩ, за да кацнем на летище „Бенито Хуарес“ в Мексико сити в 08:20 ч на следващата сутрин. Ако сметката ви не излиза, добавете още 8 часа. Точно толкова часови зони пропътувахме на запад.
Мексико сити уютно се е разположило в Мексиканската долина – високопланинско плато над 2200 м над водата, заобиколено от вулканични кратери и планински върхове, някои от които достигат височина над 5000 м. На около седемдесет километра от града величествено се извисява Попокатепетъл или „Пушещата планина“, както може да се преведе името му от езика науатъл. Активният стратовулкан през повечето време съжителства мирно и тихо с населения с над 22 милиона души мегаполис.
CDMX (Ciudad de México – Мексико сити) – снимката е направена в парка Чапултепек
След романтичната гледка от самолета на обляното от първите слънчеви лъчи Мексико сити последва кратка паспортна проверка, въздълго чакане на багажа и осъзнаване, че няма и следа от шофьора, който трябва да ни откара до хотела. С ужас установих, че с моите два неконвертируеми в този край на света български и английски се превръщам в свръхтовар за дъщеря си.
Натоварихме скъпоценните си куфари в такси и поехме към историческия център на града, където се намираше хотелът ни. Голяма част от багажа ни бяха подаръци за приятелите на Лора – все продукти с розово масло. Ако Бай Ганьо е разнасял гюла из Европа, ние се постарахме да го популяризираме из Латинска Америка.
По-късно, докато чакаме Диана Белен, най-близката мексиканска приятелка на Лора, нещо привлече вниманието ми в далечния край на паркинга, разположен пред хотела. Любопитството ми надделя и тръгнах натам. Пресичайки улицата, колите спираха и ми даваха път. Оказа се олтар, направен в чупка на стената. Тогава все още не знаех, че това е Девата от Гваделупа, покровителката на мексиканците. Не знаех и че шофьорите тук изобщо не са толкова възпитани и обикновено не зачитат нито светофара, нито пешеходната пътека, и ако ти е мил животът трябва да пресичаш на прибежки.
След първата ми среща със закрилницата на Америка, се отправихме към историческия център на града. По улиците беше пълно със сергии, от които човек може да си купи от тривиални неща, като храна и цветя, през ръчно изработени бижута от мъниста, та чак до последните версии на всевъзможен софтуер, най-новите музикални албуми и DVD-та с филми за всеки вкус - от анимация до порно.
Продавачи на полулегален софтуер
По улиците на космополитния град има много хляб - както за фризьори и ваксаджии, така и за някои по-необичайни за нашите географски ширини занаятчии, като екзорсистите, които не пропуснаха да ми предложат да ме отърват от злите духове. Но не, благодаря, донесла съм си кротките бесове чак от България и държа да си ги върна обратно пак там.
Метрополитанската катедрала „Успение Богородично“ на Площада на Конституцията
Край внушителния по размери Площад на Конституцията в историческия център на града, както го наричат още Сокало, се редят грандиозни сгради. Сред тях е и Метрополитанската катедрала „Успение Богородично“, строена близо 250 години.
Старата базилика, построена през 1709 г, за да приюти тилмата на Хуан Диего с образа на Дева Мария Гваделупска
Оказва се, че най-посещаваното място за поклонение от католиците в света се намира в Мексико сити, но това не е впечатляващата катедрала, а базиликата на Дева Мария Гваделупска.
Недалеч от Музея на антропологията се натъкнах на поредния олтар. Този път беше скътан в хралупа на дърво. Такъв видях по-късно и в дома на Диана Белен. В главата ми постепенно се загнезди натрапчивата мисъл, че час по-скоро трябва да видя Девата, но това ми се удаде чак на деветия ден от нашия престой.
Дева Мария Гваделупска
Изображението на Божията майка се намира в новата базилика „Нашата Дева от Гваделупа“. Модерната и неприличаща на храм сграда е построена преди 45 години и побира 10 000 души. Храмът е разположен на хълма Тепеяк, в град Гваделупа – впечатляващ комплекс от църкви насред мегаполиса.
Новата базилика „Нашата Дева от Гваделупа“
Историята реди, че на 9 декември 1531 г. мексиканският селянин Хуан Диего видял за първи път Дева Мария, която го изпратила при архиепископа на Мексико да измоли построяването на храм в нейна чест на това място. Както може да се очаква, архиепископът Хуан де Сумарага посрещнал скептично разказа на селянина и го отпратил. Тогава Богородица се явила за втори път на Хуан Диего и той отново отишъл при архиепископа. За да се отърве от напористия посетител, Сумарага поискал от него доказателство за думите му.
Върнал се Хуан Диего на хълма Тепеяк и Дева Мария отново му се явила, обещавайки му знамение на следващия ден.
Не щеш ли, състоянието на чичото на Хуан Диего, който бил на смъртен одър, се влошило и вместо да отиде на хълма, Хуан тръгнал да търси свещеник. Тогава Богородица му се явила за четвърти път и му казала: „Не съм ли аз тази, която е тук, твоя майка?“, думи, които днес са изписани на входа на базиликата. Успокоила го, че чичо му вече е добре и го изпратила на хълма да набере цветя. Какво било учудването на Хуан, когато видял нацъфтелите през декември рози по иначе голия хълм. Събрал колкото можал под своята тилма (вид връхна дреха, наметало, направено от ликото на агаве) и се върнал с града.
Когато отворил наметалото си пред архиепископа, в краката му се разпилели прекрасните кастилски рози, а от вътрешната страна на тилмата се разкрил образът на Дева Мария, същият, пред който всяка година милиони смирено се молят.
Преди да окачествите това като поредната красива легенда, ето няколко факта от различни експертизи, които доказват, че изображението на Богородица е неръкотворно. Направените инфрачервени снимки не показват наличие на скица под изображението, няма и корекции по него, нито следи от използването на четка, а пигментите не са от познат растителен, животински или минерален източник. Нещо повече, при увеличение 2500 пъти на очите на Дева Мария са открити 14 човешки фигури. Вероятно това са хората, които са станали свидетели на чудото в онзи далечен 12 декември преди близо пет века.
Град Гваделупа – впечатляващ комплекс от църкви насред мегаполиса
Въпреки многобройните рестрикции заради пандемията, базиликата и днес е пълна с хора. Всеки от тях е дошъл със своята болка и страдание или несбъдната мечта, но и с огромна вяра. Кулминацията е на 12 декември, когато се отбелязва годишнината от появяването на Богородица върху тилмата на Хуан Диего.
Едва ли всички мексиканци са ревностни католици, но според нобеловия лауреат Октавио Пас те вярват само в Девата от Гваделупа и националната лотария, доказателства за което срещах буквално на всяка крачка из многоликия мегаполис.
Елица Лукова е еколог, преводач, преподавател по английски, писател и журналист. Автор е поредицата учебни помагала по английски “First Steps in English”, както и на над 200 статии, повечето от които с туристическа насоченост. Нейният материал „Неопитомената красота по поречието на Арда“ спечели годишната награда на Министерство на туризма в категорията „Журналистически материал на тема туризъм в България за 2021 г в печатна медия“. От осем години споделя натрупаните впечатления от пътешествията си в над 35 държави на страниците на сп. „Кенгуру“ и в блога си (EliNika's Travel Log).
