Магдалена Гигова, пътепис от книгата „Антология на миражите“, издание на „Книгомания“ и ABUJET (Българската асоциация на журналисти и писатели по туризма)
Тадж Махал! Звучи доста крайно, но Мавзолеят на любовта в индийския град Агра според мен е паметник на ранния секс, липсата на семейно планиране и чувството за вина. Любовта идва накрая. Легендата за създаването на най-прочутия паметник, издиган в чест на жена, е толкова захаросана, че можете да хванете диабет...
Шах Джахан (в превод „Господарят на света“) от династията на Могулите е пряк потомък на Чингиз хан. Той построява архитектурното чудо в памет на любимата си жена Мумтаз (името й означава „Възвишената в двореца“) преди 350 години в град Агра. Джахан се влюбва в Мумтаз в Червената крепост.
Огромният дворцов комплекс от червеникав пясъчник е пожизнена златна клетка за знатните моми. Царедворките от онова време нямали право да излизат навън. За да не им е скучно между танците, бродериите и сплетните, султаните им изградили цяла улица с магазини във вътрешния двор на замъка. Очевидно шопингът е любимо забавление на жените от векове.
„На чаршията“ шах Джахан среща за пръв път Мумтаз. Нова година е, празникът е в разгара си и чувството ги връхлита безпаметно. Но двамата са прекалено млади, едва 14-годишни. Затова се налага да чакат 4 години, докато им разрешат да се оженят официално. Заради любовта си към Мумтаз, Джахан се проваля като многоженец и правоверен мюсюлманин.
Официално има харем, но нощем посещава единствено любимата си жена. Всичките му деца са от Мумтаз, тя пътува навсякъде с него, участва активно в държавните дела. Заедно плетат интриги и планове, рамо до рамо преговарят с други владетели и то във времена, когато на жената е отредена ролята „Бъди красива и мълчи“.
Обаче любовта, която я възвисява… я убива. За 19 години тя му ражда 14 деца, преживява смъртта на 7 от тях и умира от изтощение след износването на последното. На смъртното си ложе през 1629 г. Мумтаз заклева любимия си да няма деца от друга жена и да й съгради паметник, какъвто не съществува никъде по света. И да бъде съвършен.
На паметта й (и на гузната си съвест) той посвещава най-изящната и симетрична постройка в света.
За 2 дни Джахан побелява напълно. След 2-годишен траур, шахът спазва обещанието си. Избира завой на река Джамуна, към който има отлична гледка от царския апартамент в Червената крепост, и изпраща молба до най-големите империи в света, че търси архитект-вълшебник.
22 000 работници се трудят неуморно 20 години по абсолютно симетричната сграда, която въпреки огромните си размери, е лека и въздушна, а белият мрамор изглежда топъл. Душата на Мумтаз е вградена в мавзолей с форма на квадрат, заоблен по ъглите, като всяка от страните му е дълга 56,6 м. Централният купол е висок 70 м и напомня огромна перла.
Градината на комплекса е 300 кв. м и символизира мюсюлманския рай. От двете страни на Тадж Махал има по една джамия, едната от които не гледа към Мека и не е действаща. Тя е там заради симетрията. Безупречните пропорции са създадени от индийския архитект Уста Иса, а художници от Дамаск, Самарканд, Бухара, Багдад, Лахор и Шираз са вграждали по уникален начин полускъпоценни камъни в мрамора.
Лапис лазурит от Шри Ланка, нефрит от Китай, аметисти от Иран и корнелон от Индия, йеменски ахати, арабски корали, персийски оникс. Усещането за въздушна лекота идва от безкрайните басейни пред мавзолея, които отразяват сградата в сините си води.
Тадж Махал е издигнат върху платформа от червен пясъчник с четири снежнобели минарета във всеки ъгъл. Мраморът за тях, докаран от кариера на 300 км от Агра, не е обикновен – дори да разлеете червено вино върху него той не променя цвета си, защото е твърд, а не порест.
Легендата разказва, че Уста Иса бил ослепен преди да поставят последния камък на Тадж Махал, за да не може никога да повтори неземната му красота. Истината обаче е, че архитектът получил добра отплата за труда си, построил си къща в Агра, задомил се и се радвал на спокойни старини.
Единственото нещо, което разваля пълната симетрия в Тадж Махал, е саркофагът на самия шах Джихан, поставен до този на любимата му Мумтаз. Куриозното е, че и двете гробници, наречени кенотафи, са фалшиви! Те са пищни и празни. Истинските са в подземието. И са доста по-скромни. Простите сандъци почти не се виждат през докоснатото от милиони туристи стъкло.
Малко преди да бъде завършен мавзолеят на майка му, един от синовете на шах Джихан взима властта и заточва баща си в Червената крепост. Дори в това има симетрия – покрусеният вдовец се завръща там, където е започнала любовта му. Детронираният владетел наблюдава от прозореца на бившия кралски апартамент довършителните работи по своя паметник на любовта.
Но това, което го обезсмъртява, му струва престола. След 20 години на непосилни данъци и хазна, използвана методично за градежа на мавзолея, на народа и на велможите им омръзнало от безкрайното плащане. Особено се възмутили от идеята на шаха от другата страна на реката да построи черна гробница за себе си, която да бъде не по-малко пищна от Тадж Махал, но напълно несиметрична.
Ако късметът ви отведе при Тадж Махал, подгответе се не само за бездиханната красота, а и за тоталното й експлоатиране. В Индия стандартът е удивително нисък, но в Агра цените не отстъпват на тези в американски мегаполис. Заради туристите, които местните си представят като дойни крави. Само че не свещени.
Зорката туристическа полиция бди. Фотоапаратите пък са забранени вътре в Тадж, както интимно го наричат индийците, под претекст да се запази мраморът. А всъщност най-големи щети са му нанесли англичаните. Преди стотина години те изсекли огромните дървета около мавзолея, за да се вижда отвсякъде. И засадили кипариси, от което приказният дворец леко заприличва на гробище.
Въздухът в Агра е влажен и буйните дървесни корони пречели на вятъра да стига до мрамора. Сега той е изложен на атмосферните влияния и започва да се напуква.
Друга характерна забележителност край Тадж Махал са стотиците „професионални фотографи” и „професори, които временно припечелват като екскурзоводи”.
Особено настоятени са снимачите. Първо, с обигран жест, ти показват нещо като портфолио с образите на „Мис Свят” Айшвария Рай и тенисистката Мария Шарапова на скамейка пред мавзолея. Изглеждат толкова прелестно, че мигом се поддаваш на изкушението да ти направят фотосесия. А те си знаят работата – нагласят те така, че в слънчевите ти очила да се отразява Тадж Махал, после те монтират на точно определена пейка, та зад гърба ти лъкатушещите води да отразяват емблематичната гледка.
Най-сладкият гъдел е в последните две пози, задължителни за всеки посетител. Инсталират ви на точно определена височина, като целта е да застанете с вдигната ръка сякаш ръсите сол с два пръста. Резултатът е поразителен – все едно щипвате купола на Тадж Махал. Черешката на тортата е да подскочите фриволно, сякаш се каните да прехвърлите мавзолея в стил Фосбъри.
Червеният дворец също е привлекателен за туристите като „мястото, където започва любовната история” на Джахан и Мумтаз. 80 на сто от него се владее от индийската армия. Малка част показва как са живели могулските султани: орнаменти от полускъпоценни камъни и злато, стени, покрити с копринени килими, и почти никакви мебели, за да преминават свободно въздушните струи в горещината.
Дълбоки ровове, дебели защитни зидове, огромни казани за розова вода, която да разхлажда и ароматизира въздуха, и езера с островчета, върху които жените на султана са танцували за него. Илюзията, че се носят върху леките вълни, е пълна. Разбира се, дамската част на двореца е строго охранявана от мъжки очи и напълно отделена, както и огромният вътрешен двор с гроба на един от последните британски губернатори. На постамент е разположен тронът, от който владетелят раздавал директно правосъдие на поданиците си веднъж месечно.
Начинът на вграждането на скъпоценни камъни в мрамора, от който е издигнат Тадж Махал е най-добре пазената семейна тайна, която е… туристическа атракция. Всеки вижда как се случва това тайнство, но не знае съставките на лепилото. Те се предават от баща на син в една-единствена фамилия в град Агра. Тя пази от векове тайната, както се охранява рецептата за Coca Cola.
Магдалена Гигова е журналист, фотограф и пътуващ писател, собственик на сайта www.dromomania.bg. Тя е водеща на предаването за пътешествия "Покана за пътуване“ по програма "Христо Ботев“ на БНР и на Дромомания по здравната телевизия Code Health. Има авторска рубрика в "Легендите на София“ по Радио София. Основната й цел в живота е да колекционира спомени от различни държави. Досега – 91 на брой. Магдалена е автор на хиляди статии и 11 книги. Осем от тях са за пътешествия.
