Често наричат фара на варненския вълнолом „морската врата на Варна“. 17-метровата осанка на навигационното съоръжение неизменно посреща корабите, които влизат в пристанището, а през лятото впечатлява туристите, решили да се разходят из залива с някое от многобройните атракционни корабчета.
На фона на останалите символи на Варна, настоящият фар е „неприлично“ млад. Издигнат е през есента на 1989 г. на мястото на демонтирания 3 години по-рано негов предшественик, който става част от експонатите на Военноморския музей.
Новата кула е с 2 метра по-висока, изпраща светлинния сигнал на разстояние 10 морски мили и е оборудвана с наутофон – звуков сигнал за мъгла.
Това е третият пристанищен фар на града и вторият, монтиран в края на вълнолома. Най-старият морски ориентир е бил открит през далечната 1863 г., съвсем близо до крайбрежния булевард, където днес се намира басейн „Приморски“. Той излъчвал непрекъсната червена светлина и затова варненци му викали Червения фенер или Червения маяк.
През 1903 г., паралелно с изграждането на вълнолома и новото пристанище, в края на брегоукрепителното съоръжение бил монтиран нов фар – един от трите на входа на порта, а по-късно „Червеният фенер“ бил премахнат. Постаментът под фара бил украсен с бронзов барелеф на – тогава все още княз Фердинанд, който монархът открива лично, заедно с пристанището, през 1906 г.
По онова време светлината към корабите в морето била излъчвана от петролни лампи, а оптиката успявала да я разпръсне чак до 9 морски мили. Фарът бил електрифициран чак през 1932 г. Горе долу по същото време вълноломът се превръща в любимо място за разходки на градския елит, а барелефът на царя – в декор за снимки (някои от които доста фриволни) на варненци и туристи.
През 1951 г. - седем години след смяната на властта и две години след кончината на Георги Димитров, ликът на комунистическия лидер заема мястото на Фердинанд на постамента под фара. Първоначално гипсовият, заменен впоследствие с бронзов барелеф на вожда и учителя, също влиза в снимките на съвременниците. Те обаче са далеч по-„уважителни“ и най-често – с венци и цветя.
След поредните промени през 1989 г. е решено барелефът на Димитров да бъде заменен с мозаично пано с лика на Св. Николай Чудотворец, покровителя на моряците и рибарите. Проектът на художника Пламен Монев, изработен от Георги Метаксинов, става факт през февруари 1995 г., а ликът на Чудотвореца и до днес продължава да посреща и изпраща корабите от морската врата на Варна.
Снимки: архив на БРАТ-BG, Изгубената България
