Дворецът на културата и спорта или още „Спортна зала“, както е популярен сред варненци, е един от символите на града. Разположена в близост до Морската градина, въпреки народното си название, сградата представлява многофункционален комплекс, който освен спортна арена е и център за провеждане на културни събития, изложения и конференции.
Строежът му започва през 1966 г. на мястото на бившия Колодрум и е под ръководството на арх. Стефан Колчев. Началният бюджет на проекта е 1 милион лева, но се налага държавата да отпусне още 6,5 милиона лева. В резултат на добрата организация и отдадеността на екипа амбициозният 2-годишен срок за изпълнението му е спазен и архитектурното бижу отваря врати на 17 септември 1968 г. за LVI-тата сесия на Международната организация на стоматолозите. Тогава това е най-голямата зала в България - 3500 седящи места с възможност да се поставят допълнително още 1500 подвижни стола.
За времето си и предвид силното влияние на съветските архитектурни течения сградата представлява т. нар „хиперболичен параболоид“. Носещият пръстен на мембраната му лежи върху пластични колони, което създава впечатлението за лекота и ефирност отвън. Това е първата вантова конструкция в България – покрив от стоманобетонни въжета. Отвътре се състои от основна (голяма) зала, конферентни и тренировъчни зали, съблекални и коментаторски боксове. В Двореца са се провеждали безчет световни и европейски първенства, над 200 изложения и панаири, както и безброй концерти, най-значимият от които от съвременна гледна точка е този на Тина Търнър през 1981 г.
Считана за една от най-функционалните сгради в онези дни, още по времето на строежа й, във Варна пристига делегация от Нигерия начело с главния архитект на Лагос в търсене на проект, който да се превърне в Национален театър на изкуствата в африканската страна. Екипът вече е обиколил Северна Америка и Европа, но избира именно варненската сграда, като модерно, иновативно и функционално архитектурно постижение. Важен акцент при избора е, че покривът на сградата прилича на генералска шапка – факт, който допада на ген. Якубу Говон - глава на военния режим в Нигерия по онова време.
Ангажиран като архитект и проектант, Стефан Колчев ръководи построяването на копието на варненската спортна зала в Лагос. Строителните работи са изпълнени от българското дружество „Техноекспортстрой“ (създадено през 1964 специално за реализиране на български проекти в Африка), а зданието е завършено през 1976 г. Дебютът си новото съоръжение прави за Международния фестивал на „черните“ изкуства и култура през 1977-ма. Нигерийският близнак е 4 пъти по-голям от оригинала и днес представлява основното съоръжение за провеждане на големи събития от всякакъв порядък в страната.
Любопитен факт е, че сградите близнаци продължават да са „обща тема“ за двата града – периодично във Варна пристигат нигерийски техници за обмяна на опит по поддържането и ремонтирането на сградата и справянето със специфичните предизвикателства, напр. климатичните – необходимостта от отопление на варненската зала и от охлаждане на нигерийската.
И ако нигерийският Национален театър на изкуствата е „законен“ брат на варненския Дворец на културата и спорта, не така стоят нещата със Зимния стадион в Калгари, Канада, и Стадиона на мира и приятелството в Пирея, Гърция. И двете съоръжения поразително приличат на българския първообраз. Приживе проектантът арх. Колчев не е предприел специални мерки по документиране и защита на авторството си и така Дворецът остава дар и вдъхновение за архитектите по цял свят.
снимки: Архив Брат-BG, Регионална библиотека "Пенчо Славейков" - Варна
