Можете ли да си представите Варна без Морската градина, колонадата на входа й и Фестивалния и конгресен център? Съмнявам се. Вече 35 години футуристичната за миналия век сграда е неизменна част от пейзажа на ларгото и един от символите на морската столица. Навремето обаче строителството й (като всяко мащабно начинание във Варна) бе тема на дълго нестихващи дебати.
Още помня аргументите на критиците, според които „такъв мастодонт“ няма място в най-аристократичната част на стария град. Че Варна си има Дворец на културата и спорта и не й трябва втори. Че е безсмислено да се събаря едно кино – лятно кино „Република“, за да се строи ново...
Всъщност, първоначалната идея наистина е била да се направи кино, модерно и достатъчно голямо, за да поеме многолюдната публика на трите филмови фестивала, на които Варна е домакин по онова време – Международния фестивал на червенокръстките и здравни филми, Световния фестивал на анимационния филм и Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“.
Впоследствие обаче, по инициатива на дъщерята на бившия първи Людмила Живкова, идеята претърпява развитие и докато приключи строителството му „киното“ се превръща в супермодерен мултифункционален комплекс, разположен е на площ от 4000 кв. м.
Фестивалният комплекс отваря врати на 16 юни 1986 г. и също като Националния дворец на културата в София е наречен „Людмила Живкова“. Още тогава варненци започват за му викат Малкото НДК. Това прозвище се запазва и по-късно, когато е прекръстен на Фестивален и конгресен център, а надписът с името на „тоталитарната принцеса“ е демонтиран от фасадата му.
Подобно на софийския си събрат, изграждането на комплекса е свързано и мащабна реконструкция на околното пространство. Улицата срещу входа на Морската градина е „вкарана“ в автомобилен тунел, над който е оформен широк пешеходен площад.
Сградата на Фестивалния център, проектирана от арх. Косьо Христов – един от най-известните варненски архитекти, има 80 000 куб. метра обем, половината от които са под земята, 12 многоцелеви зали с капацитет от 50 до 1000 души, ресторанти и кафе тераси. Истинска революция за времето си обаче е оборудването на комплекса. Още преди ерата на интернет той разполага с иновативна видеосистема, която дава възможност от 48 точки в сградата да се гледат филм или програма, избрани от каталог. Автоматичен сгъваем екран, който за малко повече от 2 минути се отваря до размери 30 на 15 метра, позволява за отрицателно време зала №1 да се трансформира от концертна зала в киносалон. Облицовката на стените също е подвижна и „настройва“ звука според събитието в залата – да звучи по-отчетливо или по-приглушено.
И през миналия век, и днес Фестивалният и конгресен център е една от най-разпознаваемите емблеми на Варна и най-голямата културна институция в града. Тук се провеждат едни от най-престижните фестивали, на които Варна е домакин – Международният филмов фестивал „Любовта е лудост“, на българския игрален филм „Златна роза“, Световният фестивал на анимационния филм, Международният музикален фестивал „Варненско лято“, концерти, театрални гастроли, художествени изложби, различни изложения, конферентни прояви, национални и общоградски чествания, празници на учебни заведения, корпоративни прояви.
Снимки: архив на БРАТ-BG и Изгубени в миналото
