В малкото сръбско селце Заставица се произвежда деликатес, чието име само по себе си звучи стряскащо – магарешко сирене. Инициатор на идеята е Слободан Симич, който при посещение в Турция опитал местния специалитет – кафе, сервирано с чаша магарешко мляко. Оказало се, че млякото е доста сладко на вкус и така се родила идеята на Симич да опита да направи сирене от него. Разбира се, както всяка добра идея, и тази се нуждаела от малко време, за да узрее.
С картинки на авокадо, крава или безалкохолно клиентите на лондонски ресторант могат да си поръчат желаното ястие или напитка. „Малката жълта врата“ в първото по рода си заведение, където поръчките се правят по този начин. Менюто е достатъчно опростено, за да е възможно само чрез емотикони да се опише всяко ястие.
Пекарна в Токио впечатли местните като замени традиционните тестени изделия с цветен хляб. Отвън хлябът изглежда съвсем обикновено, но щом се разреже, се появяват шарените изненади. Багрите и рисунките, които пекарите използват, са разнообразни, а могат да бъдат и по поръчка на клиента. Новият хляб бързо набра популярност в Япония и вече е любимо допълнение към обяда на много деца.
Както за всичко, което произхожда от Балканите, така и за ракията, от десетилетия се водят люти спорове – кой, къде и защо първи я е произвел, бутилирал и изпил. По този въпрос българинът може да говори почти толкова, колкото и за политика, но в случая не дипломатите, а археолозите ще имат последната дума. А те вече възкликнаха дружно „Пили сме ракия още през XI век“.
Родопите са планината, която със своите традиции обхваща и радва всички човешки сетива. Духът на планината може да бъде чут, видян, докоснат и дори опитан - защото без автентичната родопска кухня, картината на вашето пътуване би останала пак красива, но недовършена. Именно уникалните родопски ястия са една от атракциите за всеки новодошъл турист, а много от тях дори признават, че с радост биха изминали стотици километри, за да опитат отново кулинарните чудеса на планината.