По стар обичай в първата събота след Сирни Заговезни празнуваме Тодоровден. Интересно е да се отбележи, че в православието съществуват цели шестима светци, носещи това име, но в българската традиционна култура Тодоровден не съвпада с църковния празник на нито един от тях. Нещо повече, в народното съзнание Свети Тодор не е вестител на християнската вяра, а този, който прогонва зимата и носи на българите плодородието на слънцето.
Маската в световната култура се отъждествява с идеята за превъплъщението. Но какво се случва, когато маските служат не за да скрият, а за да разкрият древното лице на един народ? Отговорът не е еднозначен. За да го откриете, не е нужно да се ровите в дебелите книги и електронните издания. Просто попитайте хората зад маските – българските кукери.
Освен с прочутата Троянска керамична школа, троянският край е известен и със своята Троянска сливова ракия. В нейна чест, всяка година в края на месец септември се провежда Празникът на сливата и сливовата ракия. Майстори на сливова ракия от близо и далеч предлагат за дегустация своето домашно производство.
Няма българин, който през живота си да не е опитвал ракия. Както няма и истински почитател на ракията, който да не си пада по рок музиката. Мястото, където си дават среща рокът и националното BG питие, е дряновското село Ганчовец. Всяка година през септември тук се събират музиканти, майстори на домашната ракия плюс ценители на едното и другото.
Всяка година, в два поредни дни от месец юни, Кюстендил е домакин на Празника на черешата. Фестивалът се свързва със славата на кюстендилския край като Овощната градина на България и е проведен за пръви път през 1896 г.
Празникът на розата – един от символите на България, е сред най-забележителните фестивали в страната. Той е бил отбелязан за първи път през 1903 г. и от тогава традиционно се провежда през първия уикенд на юни като подготовката и празненствата започват още през май.