Българското зелено сирене „Черни Вит” е едно от общо трите плесенни сирена в цяла Европа и единствено на Балканите. Неговата благородна плесен се развива по естествен начин, а не чрез изкуствено заразяване, както се случва при голяма част от млечните продукти във Франция, Швейцария и Италия. Именно това го прави уникално.
То има мек и богат вкус, който е изключително ценен сред любителите на сирена. Всяка година „Черни Вит” участва в международни изложения и печели нови привърженици.
Началото на неговото производство започва през първите години на XX в. Появата му е естествено обусловена от начина на живот, типичен за района на тетевенското село Черни Вит. Тогава по поляните са се гледали хиляди овце и тъкмо овчарите са производителите на специфичния деликатес. Те са слагали овче саламурено сирене в дървени качета и са го съхранявали в тях дълго време. Постепенно саламурата се изпарявала през порите на дървото и сиренето оставало на сухо. При допира с въздуха то се покривало със зелена плесен.
Зеленото сирене „Черни Вит” може да бъде произведено само в България и то около село Черни Вит. Специфичният климат с големи амплитуди през денонощието е от ключово значение. Другият основен фактор за направата на този деликатес е характерното овче мляко, която се добива от тетевенска овца. Броят на тетевенските овце драстично е намалял и затова те са смесени с каракачански. Единствено от тяхното мляко се получава българското плесенясало сирене.
Много от местните обаче смятали „Черни Вит” за развалено или некачествено. Малко по малко традицията да се произвежда замирала, като краят й настъпил през 70-те години. Тогава дървените качета били заменени с пластмасови бидони, в които не е възможно да се произведе такова сирене. За щастие италиански специалисти от международната организация “Slow food” го преоткриват и възраждат. Това се случва чак през 2007 г., а оттогава до днес сиренето участва в изложението в град Бра, Италия. Там то е харесвано и бързо се разпродава.
Международното движение „Slow food” е основано в Италия през 1986 г. Неговата цел е да намира и възстановява традиционни кулинарни практики, които по една или друга причина изчезват или вече са изчезнали. Поводът за учредяването на движението е откриването на McDonald’s в Рим.
Експерти от „Slow food” работят по различни проекти из целия свят. Движението е организирано в местни общности, наречени конвивиуми. В България до момента има 8 конвивиума на организацията, а четири от тях са характерни само за нашите земи. Те са:
1. Зеленото сирене от Черни Вит.
2. Породата каракачанска овца и производните й млечни продукти от района на село Влахи.
3. Нафпавок от село Горно Драглище – ситно нарязано свинско месо, натъпкано в стомаха на прасе, което съхне бавно и е заровено в пепел.
4. Смилянският фасул от района на село Смилян.
