Невяна Троянска
Има едно място в България, което събира като във фокус мистика и спокойствие, хилядолетна история и туристическа популярност, удивителна архитектура и легенди за здраве. Място, което помирява непримирими религии и винаги има с какво да те изненада. Още преди десетилетия българската пророчица Ванга е казвала за него, че има излъчване – силно, като на Кръстова гора. Текето Ак Язълъ баба.
За разлика от повечето светилища и енергийни места у нас, които се намират „вдън гори Тилилейски“, текето Ак Язълъ баба е в сърцето на цивилизацията – на 3 километра от курорта Албена, в село Оброчище. Малкият хълм, на който е изградено текето, е бил светилище още по тракийско време, разказва Невяна Филипова - уредничка на музея, който сега стопанисва ритуалния комплекс, почитан и от мюсюлмани, и от християни.
Първите вярват, че в основната сграда на обредния дом е погребан Ак Язълъ баба – духовен водач на дервишите, последователи на неортодоксалния ислям, почитан като мъдрец и лечител на хора и животни. Заради незачитането на традиционната ритуалност на исляма и признаването на жените за равностойни с мъжете, дервишкият орден бил подложен на гонение в Османската империя. За да спаси учениците си Ак Язълъ баба се преселил с част от тях в долината на река Батова, а през XVI век тяхната нова обител се превърнала в своеобразен център на един от клоновете на дервишкия орден. След смъртта на Ак Язълъ баба, като признателност за делата му, дервишите издигнали над гроба му мавзолей (тюрбе).
Според християните обаче, в гробницата са положени мощите на Св. Атанас – местен светец, различен от чествания от църквата патриарх на Александрия със същото име. Легендата разказва, че в селото имало мъж на име Атанас, който се влюбил в момиче с мюсюлманска вяра и избягал с нея. След дълги гонения младежът бил открит и убит, а тялото му – погребано в текето.
И досега Св. Атанас бди над светилището, а който изнесе нещо от територията му, ще бъде споходен от нещастие, вярват жителите на Оброчище.
Край 500-годишната черница в двора табела предупреждава посетителите да не чупят клонки или кора от дървото. „Принудихме се да сложим табелата, защото туристите, особено румънските, не спираха да чоплят дървото и да пъхат в пролуките на кората парцалчета. Но и сега не спират, въпреки табелата“, разказва Невяна Филипова, докато събира разноцветни парченца плат и дори мокри кърпички след посещението на поредната група.
Има и трета, почти неизвестна версия за мощите, които събират поклонници в текето - че в него е погребано тялото на младия полски крал Владислав III, загинал в Битката на народите край Варна. След като паднал с коня си във вълча яма и намерил смъртта си, обезглавен от турски ятаган, рицарите от Втория кръстоносен поход тайно отнесли и погребали тялото на своя крал в светилището край Оброчище, гласи поверието. Не се знае дали в него има нещо вярно, но е факт, че текето често е посещавано от полски туристи, които поднасят венци и цветя в мавзолея-гробница, разказва уредничката на комплекса.
Много е писано за уникалната архитектура на тюрбето-светилище. Седмостенната сграда с правоъгълно преддверие е изградена от прецизна зидария с варовикови строителни блокове в идеална форма и разноцветни мраморни сглобки на сводовете. Висока е 12 метра, което я прави най-високото светилище на Балканския полуостров. Блоковете са сглобявани не с хоросан, а с... олово. То върши работата на щит срещу радиация и други лъчения, същевременно запазвайки „аурата“ на свещеното място непокътната. Нещо повече – защитава сградата при земетресения и природни катаклизми, като й позволява да се „разтяга“ и „огъва“, без да може да се срути.
Ритуалният гроб в тюрбето е отрупан с предмети – черги, дрехи, чаршафи, кърпи. Някои от тях са дарове за светеца – който и да е той, но повечето са оставени да пренощуват в мавзолея. За да попият от скритата сила на текето и да помогнат – за болест или друга тревога, когато страдащите ги облекат на следващия ден. Поклонниците мълчаливо обикалят три пъти гроба обратно на часовниковата стрелка с надежда проблемите им да намерят решение.
Атмосферата на мястото е въздействаща – високият свод на светилището, тишината и приглушената светлина създават усещане за тайнственост и мистика. В нишите в стените на трюрбето са подредени дарове от поклонниците и древни артефакти, открити от археолозите на територията на текето.
Има поверие, че отворът в западния край на гробницата е чудотворен – Ак Язълъ баба ще сбъдне желанието на всеки, който постави ръката си в него с чисти помисли и се помоли. Не бива обаче в него да се пускат монети, защото при окисляването си металът ще повреди мощите, обяснява на всички Невяна Филипова. Затова от двете страни на отвора се поставени две дървени ведра, в които вярващите могат да оставят лептата си.
Не по-малко интересна е и втората сграда на територията на текето Ак Язълъ баба – имаретът на дервишкия орден. Седмоъгълното помещение с диаметър 23 метра, в което е имало огнище и фонтан, около който в транс са танцували дервишите, е устояло на природните стихии под открито небе повече от 250 години. През 18 век, по време на една от руско-турските войни, дървеният покрив бил изпепелен от пожар, лумнал, когато сградата била улучена от снаряд. Истинско чудо е, че каменните плочи, с които е застлан имаретът, и дебелите му над метър стени с векове са останали непокътнати от атмосферните влияния – чак до 2015 г., когато историческата постройка е била реставрирана и отново се сдобила с покрив.
Прелюбопитна, макар и от ново време, е историята на беседката, която посреща посетителите на входа на светилището. През 50-те години на 20 век един от кметовете на Оброчище - млад човек, решил да направи беседка за почивка на поклонниците. Тя също трябвало да е седмостенна, като древните сгради. Донесъл всичко на майсторите и ги оставил да работят. Когато го поканили да види готовата беседка, какво да види – стените били осем!
Това се случило през февруари. Кметът не се чудил много как да обясни грешката пред началниците си в Балчик - казал, че... беседката била построена нарочно като осмостен, като жест към жените в чест на предстоящия празник 8 март. Много години по-късно той си признал за грешката, споделяйки пред Невяна Филипова забавната история.
