Край село Оброчище се намира един малко познат и уникален обреден дом с двойнствена религиозна природа, който се почита едновременно от християни и мюсюлмани. Светилището се свързва с мюсюлманския светец Ак Язълъ баба и с неговия християнски еквивалент Свети Атанас – гигант, който според легендата е пазел селото от злите духове. Старата дервишка обител е известна е сред местното население под названието „Манастира“ или „Текето“ и е източник на много мистични истории и легенди за изцеление, а според археолозите тук е съществувал храм още през XVI в., по всяка вероятност изграден върху още по-старо езическо светилище.
Село Оброчище се намира близо до Балчик и курорта Албена и е извстно като магическо и тайнствено място още от Античността. Тогава името му е било Герания, а заради божествената енергия, която е притежавала земята тук според обитателите и, в селото са се извършвали различни ритуали и жертвоприношения.
Текето се намира близо до лонгозните гори на резерват „Балтата“ и е признато за паметник на културата с огромно значение, от една страна поради уникалната си архитектура, а от друга – поради факта, че събира на едно място концепциите на две различни религии. Състои се от две еднакви по устройство сгради – мавзолей, който е напълно съхранен и магерница, от която е останала само една стена. Именно в тяхното проектиране е заложена една от тайните на постройката – всичко тук, дори и коминът, е построено във формата на идеален седмоъгълник.
Числото седем е едно от свръхестествените цифри и символизира едновременно акта на сътворението и смъртните грехове. Таванът на сградата е във форма на купол, изрисуван е в растителни и геометрични фигури, характерни за източното храмово изкуство, а от него висят вериги, на които са били окачвани кандила. В средата е гробът на Ак Язълъ баба, дълъг цели 4 метра, а около него могат да се видят даровете, носени от поклонниците. Тук се появяват и следите на трето религиозно вярване – олтар, характерен за поклонниците на алевизма, тайно шиитско учение, изповядвано от последователите на имам Али, братовчед на Мохамед.
Легендите са много, но според историческите хроники, базирани на османски документи, тук наистина е живал човек на име Ак Язълъ баба. Той се е считан за духовен приемник на Отоман баба – водач на мюсюлмански орден свързан с учението на хуруфитите. През 1492 г. всички последователи на неортодоксалния ислям, сред които и дервишите на Отоман баба, са били отречени и преследвани. За да спаси ордена, Ак Язълъ баба се преселва тук с част от своите ученици, за да бъде далеч от центъра на Османската империя. Тук неговата обител се превръща в духовен център на дервишкия орден в Източна България, а след смъртта му дервишите построяват текето, около което възниква селото Текиеджик. Текето се превръща в двуобредно светилище през втората половина на ХІХ в.
Християни и мюсюлмани се събират тук всяка година на общ традиционен събор, за да отпразнуват храмовия празник на 1 и 2 май – православния Атанасовден. Въпреки различнията си, ритуалите които извършват поклонниците са едни и същи – те се молят на гроба на светеца, оставят дарове, палят свещи и връзват платове по клоните на дърветата, за да са здрави.
Има обичай, според който ако си болен или искаш да промениш живота си към по-добро, трябва да останеш да спиш за една нощ в текето. Според друго поверие, ако обуеш чехлите на гиганта, които са оставени върху каменната плоча и обиколиш с тях три пъти гроба му, нещастията ти ще изчезнат. Дори и нерелигиозните посетители признават, че атмосферата на светилището е изключително въздействаща и цялото място носи особен енергиен заряд. Според историците това се дължи и на факта, че по всяка вероятност гробът е изграден върху старо езическо светилище, тъй като, независимо от значителните времеви периоди, които разделят религиозните вярвания, обикновенно местата, избирани за техните олтари, имат обща логика и не са случайни. Именно заради това текето Ак Язълъ баба – Св. Атанас е не само културна забележителност, а и доказателство за взаимовръзката и хармоничното съжителство между различни религиозни и етнически модели.
