Бяла е утвърдена дестинация за лятната ваканция и любимо място за мнозина. И въпреки че през последните години в околностите на градчето изникнаха няколко почивни комплекса, красивите заливчета, сред които добилото популярност Кара дере и провинциалното спокойствие на градчето продължават да привличат туристи.
Освен златния пясък и лазурното си море, Бяла може да ви предложи и докосване до миналото. Среща с времето, когато са изчезнали динозаврите е посещението на Палео-геоложкия обект Белите скали - там са запазени следи от слоя, който е обвил земята при падането на астероида, убил динозаврите преди 65 млн. години. На нос „Св. Атанас” пък, почти в рамките на града, можете да се разходите по улиците на Античното селище и Късноантичната крепост и, стигайки до края му, да ахнете от прекрасната морска панорама, която се разкрива пред погледа. Древният пристанищен град, съществувал до 614 г., който до скоро се е намирал на метър и половина под повърхността, е възстановен по оригинален начин: три винарни, градска баня, пещи за производство на керамични съдове, базилика и цели улици с кръчми и работилници дават представа за живота и поминъка на града в древността.
Бяла е добра отправна точка и за еднодневна екскурзия и посещение на още едно не особено популярно антично селище - Деултум. Градът е бил важен център през всички периоди на своето съществуване – праистория, тракийски, римски, византийски и български. Запазени са важни артефакти, които дават основание да се предполага, че именно тук тайно е покръстен княз Борис I. И още - през византийско време тук се е намирала първата средновековна митница в Европа.
Районът недалеч от с. Дебелт, община Средец е обявен за Национален археологически резереват още през 1965 г. През 2016-а, след направените археологически проучвания и възстановителни работи, е финализиран проектът „Деултум - врата към загадъчната Странджа“. Може да се разгледат музеят, събрал богата сбирка от артефакти, античните терми, храмът на бог Асклепий, който по-късно е реформиран в храм на императорския култ. Тук може да се види и укрепителната система на древния град - валовете, които са най-добре запазените от времето на Първото българско царство.
Друг интересен факт е, че в Деултум е живяла единствената колония на свободни римски граждани в днешната българска територия. Колонията е достигнала своя разцвет през III век, а тъй като е била подчинена директно на императора, често е била посещавана от владетелите на Рим. Банята в комплекса, построена през римско време, е била една от най-големите в Европа. Пак тук се е намира и единствената проучена в Европа средновековна митница, в която Византия изплащала ежегодния си данък на България.
На връщане към Бяла, ако все още не сте се наситили на пътуването с машината на времето, можете да посетите и крепостта Русокастро. Останките от крепостта се намират в Община Камено, край едноименното село. Наричат Русокастро „втория Царевец“, като запазената тук архитектура е много повече от тази, във Велико Търново. Сравняват го и с Перперикон край Кърджали.
Мястото е уникално, тъй като върху древно тракийско светилище е построена средновековна крепост, която е контролирала важен кръстопът между Северна и Южна България. Това е една от най-големите крепости в Югоизточна България, която през ІХ – Х век охранява старобългарската граница. Била е арена на много кървави битки и на последната българска победа преди падането на България под Османско владичество - тук през 1332,г. Иван Александър побеждава византийските войски на Андроник III и земите между Ямбол и Черно море се връщат в пределите на българската държава. И към момента археолозите продължават работата си на терен и разкриват все нови и нови артефакти.
