Юлия Кунева
Римските терми – археологическите останки от някогашните бани на древния Одесос, вече са част от 100-те национални туристически обекта на България. Най-голямата обществена антична сграда, открита досега в България, която достойно съперничи на термите в Картаген, смятани за най-внушителните в Римската империя, се е простирала на площ от 7000 кв. м. За мен обаче Римските терми на Варна не са просто руини. Те са цялото мое детство – реално и вълшебно.
Последния път, когато се прехвърлих през оградата, за да се сбогувам, със специалния ни акробатичен скок, бе, когато бях на 16 години. Там, в Термите, мина детството ми, с това място са свързани най-прекрасните ми спомени за изпитания за смелост и достойнство. Там паднах от 2-3 м височина, след като един батко ме блъсна „незвъзпитано“ и изплаших нашата скаутска банда от 20-30 деца, докато играехме на „Стражари и апаши“ по стените на прочутите в цял свят Римски бани. Оцелях, само дето около челюстите ми един месец беще синьо, после зелено и накрая - жълто.
Викахме й Римската кула. Ние, децата от квартала.
Пазачът беше доста зъл и като влезехме в подземните канали на някогашната баня, при голите охлюви и наречената от нас „Гробница на Цар Бисер“, той ни спираше осветлението. Шетахме из тесните места с фенерчета и свещи, последният от групата умираше от страх. Бяхме невръстни деца. Всъщност подводните канали, които някога стигали до морето, бяха зазидани.
Днес хиляди туристи от къде ли не със своите екскурзоводи идват всеки ден да видят Големите Римски терми. Неотдавна, по инициатива на Община Варна, бяха възстановени и Малките Римски терми, които са наблизо - край пристанището на Варна, на бул. „Приморски“, по пътя за едноименния басейнов комплекс.
По мое време древните басейни на Големите Римски терми бяха обрасли с трева, а сегашният православен храм „Св. Атанасий“ беше музей. Имаше една млада самоотвержена екскурзоводка, която ни пускаше без пари в църквата и ни показваше иконите на светците от 17 - 18 век. Май тя ни убеди, нас, палавите деца, да почистим буренака в Римските терми. Чувствахме се специални.
Днес зная, че точно срещу тази сграда, на ул. „Граф Игнатиев“, преди стотици години е имало солидна гръцка метрополна църква от 17 век със същото име, която е била унищожена при пожар. В този си вид храмът съществува от 1838 година, а инцидентът е бил 2 години преди това.
Сега в църквата на Големите Римски терми проповядва отец Дончо, който е истински Божи служител. Там кипи православна работа – има деца, които се учат да рисуват, няма ден без църковни бракове и кръщенета. Миряните прииждат - все едно ще идва краят на света.
Нищо днес не е това, което е било. Малко ми е мъчно сега да разказвам това, което зная от десетилетия.
Само да допълня, че в цял свят се правят възстановки и реставрации - от два камъка вдигат замък, а ние тук имаме автентични паметници на културата по нашите земи. Всеки знае, че трябва да ги консервираме, реставрираме и съхраняваме. Варна сме. Одесос е. Римската кула от нашето дество е била и Общински съвет, и място за къпане и за разговори, а в прилежащите й части древни „пивници“ и „ресторанти“ посрещали посетители. Имало дори публични домове...
В началото на юли започнаха отново серия от културни събития сред древните руини на Големите и Малките Римски терми, най-старите запазени в Европа. Магията на някогашните обществени бани на древния Одесос е жива и до днес.
Одесос - тази понтийска колония, е основана около 570 г. пр. Хр. от заселници от йонийския град-държава Милет. Освен елини, тук са живели траки, малоазийци, римляни и заселници от много други етноси. Австрийският учен Ернст Калинка, който през 1906 г. посещава Варна, обхожда останките и определя Римската кула като антична. Основателят на българската археология, чехът Карел Шкорпил пише през 1907 г.: „Близо до черквата "Св. Георги" се намира един старовремски зид. Той е известен под названието „куле“ или „римска кула“.
Наблюденията и изследванията на споменатите учени били затруднени от насипа, образуван върху термите след тяхното разрушаване. Мястото е било напълно застроено с жилищни сгради. Разкопките, които Археологическият музей във Варна провежда от 1959 до 1971 г., разкриват основната част на сградата. Под съществуващите днес околни улици остават част от помещенията, както и най-южната артерия от западната подземна галерия.
Навсякъде, където са се заселвали римляните, са строили бани. Изграждането им се е било свързано, естествено, с прокарването на водопроводи. Сведения за появата на римски водопровод във Варна има още от 1851 г. От двуезичен надпис на гръцки и латински се разбира, че при управлението на император Антоний Пий (138 - 161 г.) общината на Одесос и военният управител и наместникът на провинция Долна Мизия Тит Витрасий Полион разпоредили да се направят каптажи и така минералната вода стигнала до града. Предполага се, че малко по-късно в Одесос е била построена най-голямата в балканските провинции на Рим градска баня.
Тя се простирала върху 7000 кв. м и била ориентирана към посоките на света. Запазените зидове на места достигат 22 м височина. Термите са били не само място за лична хигиена, а и център на обществения живот. Същинското къпане в римската баня е ставало в помещение с гореща вода, което заема централно място в термите. Полукръглият басейн е бил разположен до изхода към южната фасада на сградата. Там е имало и подово отопление. Къпането е продължавало в центрното помещение с хладка вода и е приключвало в друго - със студена. Трите основни места за освежаване са били богато украсени с гранитни колони, мраморни римско-коринтски капители, двустранни колони и други с формата на чепатата тояга на Херкулес.
На един надгробен паметник има мъдър надпис: „Баните, виното, любовта, те съсипват тялото ни, живота го правят: баните, виното, любовта...
