Вера Демирева
ДЕН ВТОРИ от моето запознанство с Лисабон продължава…
Само на 400 м от площада, разположен пред Mosteiro dos Jerónimos, на брега на Тежу, се намира един от монументите-символи на Лисабон - Padrão dos Descobrimentos (Паметникът на откритията). Монументът е висок 52 метра и основната му част представлява огромен монолитен каменен къс, изсечен във формата на част от каравела, върху която „плават“ скулптурите на най-значимите личности от португалската история от епохата на Великите географски открития, общо 33. Казват, че оттук, от устието на Тежу, са тръгвали всички плавателни съдове в онези времена към непознатите за средновековния свят земи, морета и океани. Оттук през 1479 г. потегля и Вашку да Гама за екзотичната и примамлива Индия.
От площада край монумента се открива прекрасна гледка към река Тежу и прочутия мост „25 април“. Това е първият мост над Тежу, свързващ двата ѝ бряга - десният северен бряг, където е разположен Лисабон и левият, южен, с града Алмада.
Кулата Белем (La Torre de Belém). Построена е в началото на XVI век като отбранително съоръжение, но през годините е имала най-различни предназначения – служила е за морски фар, давала е подслон на митническата служба за събиране на речните такси, но също така е била използвана и за затвор. Днес Кулата Белем е едно от най-посещаваните места не само в Лисабон, но и в цялата страна, като се е превърнала в един от най-разпознаваемите символи на португалската столица.
За много вкусен завършек на пътешествието ми из Белем послужи посещението в най-старата сладкарница тук (Antiga Confeitaria de Belém), където се приготвят уникалните сладкиши с яйчен жълтък (Pastéis de Belem). Приготвят се по стара, автентична рецепта, пазена в дълбока тайна и предавана през вековете от поколение на поколение. Произходът й, казват, датира от късното Средновековие, когато монасите от Mosteiro dos Jerónimos избистряли виното с яйчен белтък, а от жълтъците, смесени с мляко и тръстикова захар, започнали да правят прочутите сладкиши. Днес те са се превърнали в един от най-популярните и разпознаваеми специалитети от португалската кухня.
Вечер с Фадо - най-вълнуващата и емоционална част от краткото ми пътешествие до Лисабон. След кратка справка с Google Maps, четене на онлайн препоръки и обмисляне на няколко „за“ и „против“, си избрах Boteco da fá, за да слушам Фадо – оказа се страхотен малък семеен ресторант, съвсем семпъл и обикновен като интериор, уникален като атмосфера, „пропит“ с духа на Фадо.
Фадо е музиката, която изразява португалската душевност, песента, в която „се излива“ португалската душа. Знаех, че е тъжна и носталгична, драматична и докосваща сърцето… Но едва тук научих, че да изпълняваш фадо, това означава дълбоко вътре в теб да има „саудаде“. Дума, която обяснява как се чувстваш, но която никой не се наема да преведе.Най-краткото определение на тази мистична дума, което открих, бе „Саудаде, това е наличието на липса…“ Ние, българите, казваме „Душата ме боли.“ И мисля, че това е нашият най-добър, най-верен превод. Не е случаен фактът, че Фадо е в списъка на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО. Фадо е звук и глас, а саудаде – съпреживяна емоция… Единственият начин да се усети, е да се чуе на живо.
ДЕН ТРЕТИ
Посветих го на пътуване в околностите на Лисабон. Първата дестинация е Cascais (Кашкаиш). Пътят за Кашкаиш е изключително живописен, следващ извивките на океанския бряг. Този панорамен път минава през Ещорил – безупречно чист, ярък и красив като пощенска картичка, градът е известен като перлата на Португалската Ривиера, символ на елегантността и лукса. Тук е прочутото Casino Estoril послужило за вдъхновение на Йън Флеминг за романа му „Казино Роял“, на чиято основа е създаден и едноименният филм за Джеймс Бонд.
Днес Кашкаиш е малко, невероятно добре поддържано курортно градче – едно любимо място за почивка, но и желано кътче за любителите на голф и сърф.
В околностите на Кашкаиш е световно известният плаж Praia do Guincho. Той е идиличен в своята февруарска самота и заедно с това див, изпълнен с грохота на огромните вълни, първичен, сякаш недокоснат от човешка ръка… жив. Вятърът тук никога не стихва, а гигантските вълни със снежнобелите си гребени са истински магнит за сърфисти от цял свят.
Природният парк el Parque Natural de Sintra-Cascais, където, като стръмна, надвиснала над водата скала, се изправя най-западната точка на континентална Европа - Cabo da Roca.
Cabo da Roca (Скалистият нос) се намира на 38º 47´ северна ширина и 9º 30´ западна дължина и се издига на около 140-150 м над морското равнище. Пътят до там лъкатуши из свежо-зелена гориста местност и е изключително живописен. Вятърът не спира да брули лицата, въздухът е кристално чист, а усещането е невероятно – наистина разбираш, че си на мястото, където земята свършва и отвъд нея няма нищо друго, освен океана..
(Следва)
Вера Демирева живее в Барселона, но любовта ѝ към пътешествията и непознатото я водят на различни места и извън Каталуния и Испания. Тя е инженер по професия, човек на изкуството по призвание и пътешественик по душа. Ако желаете да Ви помогне да организирате по най-добрия начин Вашето пътуване можете да пишете на лично съобщение във Фейсбук страницата ѝ
