Вера Демирева
Когато поискате да напуснете столицата на Португалия за ден (честно, не ми се искаше, но любопитството да видя още и още бе непреодолимо) и да видите невероятната красота на нейните околности, разполагате с няколко варианта – да наемете кола и да обиколите набелязаните дестинации, да използвате обществения транспорт (влакове и автобуси) до съседните градчета и забележителности или да се включите в еднодневна организирана екскурзия до желаните от вас места. Всяка от опциите, разбира се, има своите предимства и недостатъци.
По принцип обичам и предпочитам сама да организирам пътуванията си, но след обстойно проучване на разписанията „до и от“ установих, че един ден няма да ми стигне да видя всичко желано. Затова намерих подходяща целодневна екскурзия с малка група, с гид на испански (другият възможен вариант е на английски). Не съжалявам нито за миг за решението си, защото прекарах почти 10 интензивни часа в много приятната, пъстра компания на още 7 човека (дошли от различни части на Испания, а също от Колумбия и Аржентина) и на една възхитителна млада жена, нашият гид – благодаря ти, Марилиа, за усмивките, динамиката, чувството за хумор, професионализма и превъзходната осведоменост по всички въпроси, които ме интересуваха!
- Ако решите да се възползвате от възможността за организирано посещение на околностите на Лисабон, можете да закупите туристическата услуга директно от сайта на агенцията, която я предлага (повече информация за използваната от мен агенция ще намерите тук, сайтът е достъпен на 5 езика). Друг вариант е да използвате сайтове, които предлагат билети за музеи, индивидуални или групови пътувания, атракции, специализирани турове и др. в най-различни дестинации по света, като например https://www.tiqets.com/en/ или https://www.musement.com/us/. Използвала съм и двата в различни градове на Испания и Европа (Севиля, Кордоба, Сантяго де Компостела, Париж, Амстердам, Верона). Впечатленията ми са, че са безпроблемни, точни и сигурни, препоръчвам ви ги. Сайтовете са достъпни на повече от 10 езика и предлагат опциите да разпечатате закупения от вас билет или да използвате съответното приложение в мобилния си телефон – едно екологично чисто и много по-удобно решение. Освен това избягвате неизбежните дълги опашки пред най-желаните обекти, което е огромно предимство!
И така, среща пред Hard Rock Café, бързо и отлично организирано прегрупиране на всички туристи и… потегляме към първата дестинация от нашето пътуване – Cascais (Кашкаиш).
За мен критерий за инфраструктурата на една страна е времето, необходимо за излизане от нейната столица. Напуснахме Лисабон за 15 минути в работен ден, по отлично поддържана шосейна мрежа, по която се движи гладко и равномерно огромен поток от превозни средства… Мисля, че това е достатъчно красноречиво.
Пътят за Кашкаиш е изключително живописен, обграден от искряща зеленина и цветя, така странни (поне за мен) за началото на февруари. Облян от слънчева светлина и следващ извивките на океанския бряг, този панорамен път минава през Ещорил – безупречно чист, ярък и красив като пощенска картичка, градът е известен като перлата на Португалската Ривиера, символ на елегантността и лукса. Тук след Втората световна война са живели много европейски аристократи, включително италианското и испанското кралски семейства по време на своето изгнание. Прочутото Casino Estoril е най-голямото в Европа и е известно с това, че е било „сборен пункт“ на военновременни авантюристи, шпиони и германски агенти по време на войната. И нещо любопитно – послужило е за вдъхновение на Йън Флеминг за романа му „Казино Роял“, на чиято основа е създаден и едноименният филм за Джеймс Бонд... Само 5 минути по-късно сме в Кашкаиш – всъщност разстоянието между двата града е само около 5 км и има живописна пешеходна крайбрежна алея, която ги свързва.
Днес Кашкаиш е малко, невероятно добре поддържано курортно градче – едно любимо място за почивка, но и желано кътче за любителите на голф и сърф. Антично рибарско селище, което е било известно с прекрасните си заливи, в началото на миналия век то се превръща в желана дестинация за хора на изкуството и личности със синя кръв. Със свободния си и артистичен дух те го преобразяват, а пищната архитектура на огромните вили и къщи и декадентската атмосфера (с дъх на минала слава и аристократично величие) служат десетилетия наред за вдъхновение на художници, писатели, поети. Казват, че Йън Флеминг, прекарвайки известно време в Кашкаиш, именно тук е бил осенен от идеята за най-прочутия си литературен герой, донесъл му световна слава – Джеймс Бонд. Ключовите моменти от филма също са заснети тук – в Кашкаиш и околностите му и най-вече на световно известния плаж Praia do Guincho.
Не знам как да опиша плажа Praia do Guincho, считам това за истинско предизвикателство – трудно намирам думите, а и ми си струват безсилни… Той е идиличен в своята февруарска самота и заедно с това див, изпълнен с грохота на огромните вълни, първичен, сякаш недокоснат от човешка ръка… жив. Като че ли съществува сам за себе си и нищо и никой не може да му повлияе, а човешкото присъствие е като мимолетно докосване до хилядолетната му устойчивост. Тук стихията на океана се усеща с пълна сила, а емоцията от срещата с него сякаш ти казва: „Ти си първият човек, стъпил на този бряг, и след твоята поява мястото никога повече няма да бъде същото. Но никой не ще забележи промяната.“ Усещане, което не можеш нито да пренебрегнеш, нито да забравиш.
Вятърът тук никога не стихва, а гигантските вълни със снежнобелите си гребени са истински магнит за сърфисти от цялото земно кълбо. Въздухът е океански, прохладен, сребристо-син, пълен с фините капчици солена вода, които се разпръскват като бледи воали … и не можеш да му се наситиш – вдишваш го отново и отново... Едва ли щях да си тръгна скоро, но се оказа, че съм единственият човек, когото чакат, за да продължим напред. Какво да се прави – това е отговорността да пътуваш с група!
И така – да се придвижим още мъничко на северозапад по Атлантическия бряг, до сърцевината на природния парк el Parque Natural de Sintra-Cascais, където, като стръмна, надвиснала над водата скала, се изправя най-западната точка на континентална Европа.
За средновековните хора, във времето преди Великите географски открития, това наистина е бил краят на света. Cabo da Roca (Скалистият нос) се намира на 38º 47´ северна ширина и 9º 30´ западна дължина и се издига на около 140-150 м над морското равнище.
Пътят до там лъкатуши из свежо-зелена гориста местност и е изключително живописен. Когато се изкачите най-горе и хвърлите поглед към необозримия океански простор, ще се уверите, че гледките са зашеметителни, а океанският простор изглежда безкраен, необозрим. Вятърът не спира да брули лицата, въздухът е кристално чист, а усещането е невероятно – наистина разбираш, че си на мястото, където земята свършва и отвъд нея няма нищо друго, освен океана…
(Следва)
Снимки:Авторката
Вера Демирева живее в Барселона, но любовта ѝ към пътешествията и непознатото я водят на различни места и извън Каталуния и Испания. Тя е инженер по професия, човек на изкуството по призвание и пътешественик по душа. Ако желаете да Ви помогне да организирате по най-добрия начин Вашето пътуване можете да пишете на лично съобщение във Фейсбук страницата ѝ
