Вера Демирева
Моето еднодневно бягство в околностите на Лисабон продължава. Отправяме се към Sintra (Синтра) – елегантно, очарователно градче с къщи в меки, пастелни тонове, сякаш залепени за стръмния планински склон. Въпреки, че е много „туристическо“ и оживено през всички дни от годината, мястото не е загубило своята оригинална визия и автентична атмосфера. Историческият му център е много живописен с малките барове, кафенета и ресторантчета, с безбройните магазинчетата за сувенири и ръчно изработени „спомени“, където със сигурност можете да откриете нещо уникално и красиво. Уличките са тесни и много стръмни, но ако се уморите от ходене, винаги има къде да седнете на чаша кафе и да опитате някои от сладките специалитети на областта.
Ако времето ви тук е ограничено, можете да посетите само Palacio Nacional de Sintra – дворец, построен през XVI век, принадлежал на Португалската кралска фамилия. Днес е превърнат в музей, в чиято архитектура се преплитат доста стилове, но преобладаващ е „мануелизмът“, характерен за сградите от тази епоха. Ако ви се стори като съставен от различни, не съвсем добре пасващи си части, то е, защото е дострояван и разширяван през годините и всеки времеви отрязък е оставил своя специфичен архитектурен отпечатък върху него. Отвътре е богат и пищен със своята декорация и великолепните си екземпляри „азулейжу“.
След Синтра, все нагоре по хълма, през прекрасния парк, пълен с цъфтящи камелии и магнолии, в един миг, на самия връх, пред теб се изправя Palacio da Pena. В първия момент решаваш, че си попаднал насред ярък декор, тъкмо подготвен за заснемането на филм-приказка. Бях донякъде учудена, че наоколо не се разхождат горди принцове, принцеси в пищни рокли, феи-орисници, пажове и еднорози… Замъкът е огромен, пъстър и много, много красив. Той е един от най-големите и впечатляващи замъци в света – една от причините милиони туристи всяка година да посещават Синтра и околностите. Palacio da Pena е перфектният представител на романтичния стил в архитектурата на XIX век. Отвън впечатлява с прекрасните си тераси и назъбени кули, с митични и митологични статуи и орнаменти, с арки в мавритански стил и керамични плочки „азулейжу“ и най-вече с брилянтните цветове, в които е боядисан – сиво-бял, слънчево- жълт и яркочервен.
Изграден е върху останките на стар манастир (част от него, доколкото е било възможно, е съхранен) и е служил дълго за лятна резиденция на португалското кралско семейство. Интериорът е пищен и богат – запазил е автентичната атмосфера на разкош, която лъха от мебелите и обзавеждането от 1910 г., когато благородниците са били принудени да избягат в Бразилия, спасявайки се от последствията на революцията.
Въпреки очарователния си жизнерадостен вид, замъкът носи името Палат на мъката/наказанието. Това по никакъв начин не е свързано с историята му, а е само метафора за трудностите, които трябва да изтърпи всеки, желаещ да се изкачи до него. Разстоянието от няколко километра може да бъде сериозно изпитание за нетренираните, най-вече заради огромната денивелация на терена, особено в летните горещини. А и е загуба на време, когато в един ден искаш да видиш толкова много от красотата, заобикаляща Лисабон. Но, спокойно, има решение – автобус №434 свързва регулярно ЖП гарата на Синтра с входа на замъка, минавайки през историческия център на градчето.
И така – уморени, изпълнени с впечатления, възторжени, гладни, но щастливи, потегляме към столицата. Зимното слънце, и то уморено от дневния си преход, бавно потегля на запад, над океана, като залива с мека оранжева светлина всичко, до което се докосва. Разделяме се сърдечно и емоционално с групата и с нашата превъзходна водачка и всеки поема в различна посока.
Изобщо не исках да се прибирам в хотела, макар и преситена от емоциите на деня. Затова реших да се възползвам от меката свежа вечер в оживения град, наслаждавайки са на онзи фин момент на падането на нощта, когато (само мигове преди залеза) здрачът запалва първите светлини и преобразява града, превръщайки го в празник за сетивата.
За една впечатляваща вечерна разходка ви препоръчвам Bairro Alto (Горният квартал) – предпочитано място за срещи на чаша вино или коктейл в елегантно обзаведен бар или за вечеря в стилен ресторант, където можете да избирате сред богат асортимент от ястия – от типично средиземноморски до специалитети от португалската кухня. Изкачвайки се по безбройните стълби нагоре, се обръщайте отвреме-навреме – за да си починете, но и за да се любувате на всяка гледка, която ви предлага Лисабон. Bairro Alto е модерен, бохемски и артистичен. Но заедно с това предлага и великолепни архитектурни съкровища, като например Igreja de São Roque – католическа църква в романски стил, изключително пищна и богата на орнаменти. Това е една от първите йезуитски църкви в света (и първата в Португалия), чиито строеж започва в 1506 г. и продължава повече от век. Зад строгата ѝ фасада се крие изобилие от мрамор, злато и прекрасни картини. Горният квартал също така е мястото, както вече споменах (освен самобитната Alfama), да се насладите на драматичното и въздействащо Фадо.
И ето го достойният завършек на деня – гледките от кулата на Elevador de Santa Justa (известна още като Elevador do Carmo) – 45-метрова метална кула с асансьор, която свързва кварталите Baixa (Долният квартал) и Chiado. Открита за посетителите през 1902 г., тя е истински продукт на индустриалната революция в Португалия. В началото асансьорът ѝ е бил задвижван от парен двигател, няколко години по-късно заменен с електрически и до днес е действащ елемент от транспортната система на столицата, макар че сега е повече туристическа атракция. Изработена е от ковано желязо и е изключително красива с орнаментите си – величествени неоготически арки и преплитащи се геометрични фигури. По онова време това е бил единственият материал за строеж на подобна конструкция, позволяващ едновременно да се постигне здравина и елегантна форма.
А ако по нещо ви напомня за Айфеловата кула, това не е случайно – неин конструктор е португалският инженер от френски произход Raúl Mesnier de Ponsard, ученик и, оказва се, достоен наследник на великия Густав Айфел. Кулата завършва с просторна тераса, която позволява невероятни панорамни гледки към Лисабон, накъдето и да се обърнете и независимо по кое време на деня или вечерта.
- Като едно от най-атрактивните и посещавани места в столицата, кулата Elevador de Santa Justa е винаги „обсадена“ от нетърпеливи туристи. Цената на двупосочния билет е 5,30 €, което никак не е малко за секундите изкачване и слизане. Друг вариант е да се изкачите само от предпоследното ѝ ниво до платформата за наблюдение (цената е 1,50 €), там няма опашки, но е удобно само ако се намирате в горната част на града. Работното време е от 9:00 до 23:00 ч. от май до октомври и от 9:00 до 21:00 ч. от ноември до април. С карта за градския транспорт Bilhete Diário или с туристическата Lisboa Card входът е безплатен.
И вече е време за вечерен Лисабон…
Снимки: Авторката
Вера Демирева живее в Барселона, но любовта ѝ към пътешествията и непознатото я водят на различни места и извън Каталуния и Испания. Тя е инженер по професия, човек на изкуството по призвание и пътешественик по душа. Ако желаете да Ви помогне да организирате по най-добрия начин Вашето пътуване можете да пишете на лично съобщение във Фейсбук страницата ѝ
