След като бе затворен в продължение на шест месеца, Тадж Махал отново е готов да посреща гости. Посетителите ще трябва да се примирят със строгите правила и ограниченията.
През последните шест месеца комплексът Тадж Махал, разположен на площ от 17 хектара, не беше открит за туристи. Той бе затворен на 17 март, непосредствено след като по света плъзнаха първите тревожни съобщения за началото на пандемията от коронавируса.
От понеделник, 21 септември, най-посещаваната забележителност в Индия отново е достъпна за посетители. Сега туристите ще трябва да се съобразяват с новите протоколи за сигурност.
Броят на посетителите сега е ограничен до 5 хиляди дневно: половината преди, а другата половина - след обяд.
Преди временното закриване на комплекса той бе посещаван от поне 40 000 туристи на ден, а през 2018 г. той бе разгледан от 6,5 милиона посетители.
Ограниченията забраняват всякакви групови снимки на закрито. Остава ви само възможността да си направите селфи и при това само с маска на лицето – маските са са строго задължителни по време на цялото посещение.
Засега тези, които искат да се снимат в маски на фона на Тадж Махал не са много - през първия ден цифрови билети си купиха по-малко от 300 души.
Преди да влязат, посетителите трябва да преминат задължителен термометричен контрол, както и да дезинфекцират ръцете си.
Както и преди, вътре е невъзможно да се придвижвате свободно: входът и изходът, както и маршрутът на движение са строго регламентирани. Охраната е готова да предотврати всякакво струпване на хора.
За да се ограничат точките на контакт между посетителите, освен електронните билети, всички плащания в кафенета и паркинги ще бъдат цифрови. Освен това, барчетата няма да предлагат храна и топли напитки, а само бутилирана вода.
Археологическата служба на Индия, която управлява обекта, си запазва правото да ограничи достъпа по всяко време и обещава редовно да дезинфекцира зоните с интензивна употреба, включително тоалетни и пейки. Персоналът призовава посетителите да не се докосват до нищо.
Тадж Махал е обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Той е построен между 1632 и 1647 г. от императора на моголите Шах Джахан за любимата му съпруга Мумтаз Махал. По време на своята история паметникът е затварян само няколко пъти, включително по време на Втората световна война, индо-пакистанския конфликт през 1971 г. и наводненията през 1978 г.
