Инките, създадли огромна империя в Южна Америка в древността, са оставили след себе си много религиозни и инженерни структури, които все още изумяват съвременния свят. Една от тях е храмовият комплекс в Тамбомачай, който най-вероятно е свързан с култа към водата и релакса.
Този уникален артефакт е в Перу, близо до град Куско - бившата столица на Империята на инките. От езика кечуа наименованието Тамбомачай се превежда като "място за почивка". Археолозите смятат, че то е било използвано от владетелите и благородниците като курортна зона, където те едновременно да отдъхвали и са изпълнявали своите ритуали.
Тамбомачай е бил изграден преди около 1500-ата година, т.е. малко преди империята да падне в ръцете на испанските конкистадори. Основната структура в комплекса е каменна тераса, пристроена към планинския склон. Там е изградена сложна система за водоснабдяване, която все още функционира. Водата идва от естествен източник, който в онези далечни времена се е смятал за свещен. На някои места можете да се забележи специфична многоъгълна зидария, характерна за андските сгради, но изпълнена по различен начин.
Мрежа от канали и вътрешни тръбопроводи насочва водата към обширна баня, посторена от камък. Живителната течност постъпва едновременно от два отвора. Интересното е, че обемът на водата, протичаща през тях за за единица време, е абсолютно еднакъв. След това водата слиза надолу по склона на планината.
Според историците, по времето на древната империя на инките тук е имало градини, подхранвани от животворната влага. В условията на сух планински климат, този действащ водоизточник е изиграл важна роля в живота на региона. Редица изследователи смятат, че това не е било просто почивна база, а място за преклонение пред водата.
Днес Тамбомачай е туристическа атракция, която често се посещава пътешественици, пристигнали в Куско. В близост се намират известните крепости Пука Пукара и Саксайуман.
Източник neputevie.ru