Photo: Open Source
Изследователи установиха, че мозъкът на човека и този на приматите се различават значително по нивото на невронни връзки между отделните дялове. Това помага на хората да запазят яснотата на мисълта си за продължителен период от време.
Списание Nature Ecology & Evolution публикува резултатите от изследване, изучаващо еволюцията на мозъка при приматите и хората. Експериментите се осъществявали в две направления. Първо били изследвани триизмерни компютърни модели на мозъка при изкопаеми примати.
Втората методика се заключавала в изследването на съвременните маймуни и хора. Наблюдавали се промените на различни етапи от растежа.
Мозъкът на бозайниците е разделен на няколко дяла, като еволюцията е надарила всеки един от тях със специфични функции.
Фронталният дял на мозъка (Lobus frontalis) е отговорен за абстрактното мислене, а слепоочният дял (Lobus temporalis) контролира паметта. Тилният дял (Lobus occipitalis) е отговорен за зрението, докато теменният дял (Lobus parietalis) има за задача да реагира на сетивните импулси и да ги интегрира.
Оказва се, че при маймуните интеграцията на различните дялове остава приблизително на нивото на дете, което навлиза в периода на юношеството, а след това започва остаряване на мозъка.
При хората се наблюдава висока степен на взаимосвързаност между отделните части на мозъка, в сравнение с другите примати. На първо място, учените отбелязват взаимодействието на фронталния и теменния дял. Но и сред неандерталците, добавят експертите, интеграцията между тях е била почти на същото ниво.
