Photos: ESA
Европейската космическа агенция (ESA) публикува нови изображения на най-големия каньон в Слънчевата система.
Космическият апарат Mars Express, изведен в орбита над Марс, предаде нови подробности за гигантската структура с дължина 7000 километра.
Последните изображения от Марс демонстрират разриви в марсианската кора, които се явяват част от системата на мегаканьоните.
Долината Маринър е най-големият каньон в Слънчевата система. Тя се простира на повече от 7000 километра дължина, достига 200 километра ширина и до 7 километра дълбочина.
Mars Express е заснел две падини (или дори пропасти), които са част от западната долина Маринър.
От лявата страна на изображението е бездната Иус, дълга 840 км, а отдясно (на север) бездната Титониум, дълга 805 км.
ESA публикува също и карта с височините на тази масивна структура, за да покаже дълбочината на каньона, която е близо седем километра. Най-високата алпийски връх, Мон Блан, би изглеждал като джудже на дъното на пропастта Титониум.
Големият каньон в САЩ се е образувал в резултат на ерозията на скалите от река Колорадо, докато каньонът на Марс е резултат от дрейфа на тектоничните плочи. Тяхната повърхност е силно ерозирала от силните ветрове на Марс, което показва, че тя е изградена от по-слаб материал от околните скали.
Коса перспектива на пропастта Титониум, част от структурата на каньона в долината Маринър / ESA
„Неравното дъно на пролома Иус е не по-малко увлекателен. Докато тектоничните плочи се раздалечават, те изглежда са образували назъбени скални триъгълници, които приличат на редиците от зъби на акула. С течение на времето тези скални образувания са се срутили и ерозирали“, съобщават от ESA, добавяйки, че горната част на пропастта Титониум (петно от тъмен пясък) придава на изображението цветен контраст и че пясъкът може би идва от близо разположения вулканичен район Тарсис.
Изображенията са получени от Mars Express, който от 2003 година картографира Червената планета. Космическият апарат правеше снимки на повърхността на Марс, картографираше местоположението на полезните изкопаеми, определяше състава и циркулацията на неговата разредена атмосфера, провеждаше сондажи под кората му и изучаваше как различните явления взаимодействат в околната среда на Марс.
