Берковското село Гаганица става обект на проучване от страна на студенти по археология и история в Нов български университет. Във фокуса на изследванията им ще влязат археологически и средновековни обекти, които досега никога не са били проучвани детайлно. Селото е малко, но изключително интересно с богатата си история. По тези места са живели траки, славяни, римляни, византийци, турци и българи. Хората са се заселвали в местността и заради златоносната река Златица, която пресича селото.
За историята на древното село Гаганица разказва Ева Каралийска
В Гаганица има неизследвани останки от много антични крепости, средновековна църква и уникални къщи от началото на Възраждането, както и непроучвани от никого могили. Първата задача на студентите обаче са теренните проучвания на вече описани забележителности. Една от тях е светилището на Зевс и Хера, открито в местността Грамаге. Образите на древногръцките божества са издялани върху мраморни плочи заедно с ликовете на Артемида и Бог Митра.
Селото има и църква, строена през късното Средновековие. „Свето Възнесение Господне“ е вдигната през 1678 година, а днес е паметник на културата. Храмът е интересен с иконите и олтара си, които се пазят в историческия музей в Монтана, защото църквата е пред разруха. Според преданията, именно в този храм е лобното място на въстаници от въстанието на Манчо Пунин, избухнало през 1836 година срещу турското робство. Въстанието е известно в историята като Манчовата буна.
Гаганица е интересна със специфичните си къщи. Домовете на местните са строени в началото на Възраждането и по архитектура се различават коренно от къщите на жителите на околните села. Днес техният стил се определя с името „гаганишки“ къщи.
Първите писмени сведения за селото са от 1477 год. от турския Тимарски регистър с име Гаган – „стрелци, улучващи хора“. Някога в Гаганица са живели малко над 2000 души, а днес селото се обитава едва от 300. Местното училище отдавна е заключило врати, но преди 70 години в него е учил писателят Йордан Радичков, родом от близкото село Калиманица. И сега гаганци пазят чина, който прочутият им земляк е търкал от четвърти до осми клас.
Проучването на историята на Гаганица се финансира от Нов български университет, като пълно съдействие ще окаже местната власт и историческият музей в Монтана.
Гаганица се намира на 80 км от София и на 13 км от Монтана. Близко е до курорта с минерални бани Вършец, селото с топли извори Бързия и ски пистите на връх Ком над Берковица. От Гаганица бързо се стига и до Лопушанския манастир, където преди година беше открита след странни обстоятелства чудотворна икона на Богородица.
Снимки Петя Генова