Screenshot ©Sveučilište u Zadru Official
По времето, когато е създаден този път, нашите предци сравнително наскоро са преминали от начина на живот на ловци и събирачи към земеделие с постоянни селища.
Днес той се намира на дълбочина от няколко метра в Адриатическо море, но преди 7000 години е свързвал остров Корчула с близкото селище от каменната ера Солине. Това археологическо доказателство е запазено поради географията на региона.
„За разлика от много други места в Средиземно море, това място е защитено от големи вълни - бреговата линия е покрита с много острови. Това със сигурност помогна на обекта да оцелее“, каза пред Ройтерс Матей Парич, археолог от университета в Задар, за откритието си.
Подобно на самото селище, околните острови предпазват новооткрития път от отмиване. В продължение на хилядолетия внимателно павираният път, широк около четири метра, е бил покрит с дебел слой кал и сега се наамира на дълбочина пет метра под морското ниво.
„Хората са вървели по този път преди почти 7000 години“, пише университетът в Задар на страницата си във Facebook. Датирането на древното селище става възможно благодарение на намерените там дървени детайли. От радиовъглероден анализ на запазения дървен материал учените са успели да предположат, че селището е било построено около 4900 година пр.н.е.
Артефакти, открити по-рано на други места в околностите показват, че през неолита в региона на днешна Хърватия е имало процъфтяващи човешки поселения. Подобни селища обаче са изключително редки близо до островите - свидетелствата обикновено се отмиват от водата. Новооткритият път, свързващ Корчула със селище от каменната ера, което сега е под водата, е друга част от пъзела за разбиране на културата от онова време и как хората се адаптират към различни условия и променят околната среда.
