Юлия КУНЕВА
Днес в зала Каменна в Двореца Балчик бе открита впечатляващата изложба "Татарската плячка", която привлече много публика и ще остане на вниманието на ценителите чак до 31 октомври. 983 артефакти, сред тях ценни златни монети на дожовете от Венеция, както и накити и сребърни монети, за първи път се показват в пълнота и блясък.
Специално за изложбата пристигна и директорът на Националния исторически музей доц. Бони Петрунова, която заедно с екипа си, след 3 години упорита работа на територията на Калиакра попадна на скъпоценните находки. Сред тях е златна монета, която би се похарчила на световноизвестни аукциони за сумата от 1 млн. евро. Дукатът (а такава монети за първи път се откриват по нашите земи) е от времето на управлението на дожа Фонтарини. Той е властвал едва 3 г. и дукатите му са много ценни, защото са били сечени твърде малко.
Доц. Петрунова и нейният колега археолог проф. Хитко Вачев представиха и книгата й „Богатствата на Калиакра“, която се опира на археологическите й проучвания на територията на 150 дка резерват (само средновековния град), някога Добруджанското деспотство на харизматичния владетел на Добротица. Със забележителен стил и познания авторката рисува тревожната епоха, в която откраднатото съкровище е попаднало в татарски ръце. То бе открито през 2018 г. в опожарена в края на 14 век срутена къща под каменна плоча в пода. Предполага се, че плочата е била нещо като сейф за крадени ценности, а от малкото гърненце бликнали сребро, злато и накити, чиято реална стойност нито нумизмати, нито археолози могат да оценят като цяло. Предговорът към книгата е написан от един от най-известните ни специалисти по нумизматика проф. Константин Дочев.
Освен книгата, която се предлага на вниманието на любопитните в Двореца Балчик, в зала Каменна върви и документален филм от терена на разкопките, създаден от „Археология Булгарика“. Всичко намерено разказва истории от едно много тревожно време, когато татари вилнеели по тези земи, част от Второто Българско царство. Защо съкровището е наречено Татарската плячка? През този период османците вече са навлезли доста дълбоко в Балканския полуостров, Добруджанското деспотство е едно от малкото, което успява да удържа българщината. За съжаление, през 1395 г. изключителният владетел Добротица умира.
Наследява го неговият син Иван Тетер, който не притежава качествата на баща си и през целия си живот му е противоборствал. До края на дните си Добротица води война с Генуа и е подкрепян от Венеция. В същото време синът му, като се опира на Златната орда, се противопоставя на баща си. Една от първите стъпки, когато идва на власт в Калиакра - веднага сключва мирен договор с Ордата и постепенно Добруджанското деспотство запада.
Деспотството е играело изключителна роля в политическия живот тогава. В края на века татарите са разбити в една битка от монголите и се върнали обратно, но тъй като нямало къде да отидат, преминали устието на Дунав и се заселили в Североизточна България. Тази група е била предвожда от Актаф, а неговите хора тормозели местното население. Тъй като по това време и Добруджанското деспотство и Калиакра били васални на султана, местните се жалвали пред централната власт – да ги предпази от безчинствата на пришълците.
Татарите се водели съюзници на султана, но грабели необезпокоявани от никого. Някои от по-заможните сред тях се заселили в самата Калиакра, която тогава била представителен град, и набързо си построили къщи. Те се разпознават по това, че са струпани набързо и повечето от тях са били изградени върху некрополи, по което се съди, че не са били на християни.
Точно такава е и къщата, която екипът на доц. Бони Петрунова е проучвала с екипа си в продължение на няколко години, разказа тя. Освен че къщата е била опожарена и е рухнала, вътре имало странни артефакти, като археолозите предположили, че е била нещо като склад за ограбени ценни предмети и очевидно собственикът й не е бил почтен човек. Събитията са се развили бурно след жалбата на местните срещу татарските безобразия, те били нападнати, главатарите им – избити, а останалите били разселени из района. Вероятно, стопанинът е взел най-ценното, скрил го под плочата на пода в западния край на къщата. Така скъпоценностите са се съхранили до днес.
Тази година, въпреки че от Министерството на културата не са подпомогнали археолозите, те ще продължат проучванията си на територията на резервата Калиакра. Те са получили все пак финансиране, след като са кандидатствали за средства по проект, и са на 6-о място от всички обекти в България. От община Каварна помагат с работна ръка и превоз. Много дълъг път обаче трябва да се извърви за социализацията на резервата, за да стане привлекателен за туристи, каза доц. Бони Петрунова.
