Седмицата на чешката култура в Двореца в Балчик се обогатява с още едно събитие. Безплатни прожекции на документалния филм за архитект Йосиф Шнитер можете да видите от 9 до 17,30 ч. на 9 юли в Каменна зала.
Документалният филм е създаден в резултат на сътрудничество между ученици от три европейски училища, а те са Средното училище за приложни изкуства и дизайн на стъкло във Валашке Мезержичи, Чехия, Националната гимназия за кино и сценография в Пловдиви училището по изкуства в Тренчин, Словакия, и е финансиран от Европейския съюз.
Художествени ръководители на проекта са Васко Власаков, Красимира Колчева и Катржина Хофманова.
Филмът е създаден в рамките на проект по програма „Еразъм+“ - „Чешката и словашката културно-артистична следа в България“, и е посветен на живота на чешкия архитект Йозеф Шнитер, който прекарва по-голямата част от живота си в Пловдив.
Йозеф Шнитер придава на Пловдив модерния му облик. Той създава първия градоустройствен план на града и проектира църкви, къщи, много училища и обществени сгради. Филмът се фокусира върху личността на Йозеф Шнитер. Правнучката на архитекта професор Мария Шнитер, която живее в Пловдив, придружава зрителя със своя разказ през целия филм.
Йозеф Шнитер е роден на 6 октомври 1852 година в Нови Биджов, Чехия, по това време в границите на Австрийската империя. Завършва основно образование в Нови Биджов, гимназия – в окръжния град Мелник, след което постъпва във Политехническия институт във Виена. След демонстрация прокламираща освобождението на Чехия от австрийците е принуден да емигрира в Руската империя. На 1 май 1877 г. приема православието. В Москва работи като строителен инженер.
Шнитер участва като доброволец, младши офицер, в Руско-турската война през 1877 – 1878 г., след която се установява в България. След войната се заселва в Пловдив и работи като окръжен инженер, а от 1886 г. като градски. Остава на този пост до коничана си.
Проектира и строи частни и обществени сгради, между които са неоренесансовото Девическото училище, сега Пловдивската градска художествена галерия, Сопотската гимназия, камбанарията на катедралния храм „Света Богородица“ (1880 – 1881 г.), „Свети Георги Победоносец“ (1881 – 1883) (в Мараша), църквата в Батак и др.
Участва активно в събитията около Съединението на Източна Румелия с Княжество България и като пионерен офицер в Сръбско-българската война. Отново практикува – негово дело са гимназията в Асеновград, църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ в Пловдив, хотел „Метропол“.
Проектира и редица частни домове, сред които къщите на Йоаким Груев, Драган Манчов, братя Свещарови, Иван Герджиков, Иван Андонов, Константин Найденович.
През 1889 – 1891 г. трасира новия водопровод от Дермен дере (Първенец) до Пловдив. Проектира и ръководи строежите на Търговската къща „О роз ди Баг“ (днес „Хебросбанк“ АД) на Главната улица - първата сграда с бетон в Пловдив, сградата на Техническия отдел на Пловдивска таобщина, камбанарията на църквата „Св. Петка“.
Автор е на първия регулационен план на града, изработен в периода 1888 – 1891 година и утвърден с княжески указ през 1896 година.
На 30 април 1905 г. Йозеф Шнитер става български поданик. През 1914 г. ръководи възстановяването на пловдивския водопровод. В продължение на три денонощия прекарва във водата край авариралото съоръжение, разболявасе от пневмония и на 9 май 1914 г. умира.
