"Калояновата конница" - Картина на Васил Горанов
Датата 24 март е свързана с една от най-важните битки за утвърждаването на Втората Българска държава - обсадата и превземането на Варна от Цар Калоян през 1201 г. Варна е последната крепост по българските земи, която е останала във владение на византийците в този момент, след битката и победата на Калоян край Констанция, недалеч от днешния Симеоновград.
При възкачването си на престола най-младият от Асеневци незабавно демонстрира решение да продължи войната с византийците и намерение да освободи всички български земи. В преследване на тази цел се съюзява за кратко дори с узурпатора Иванко, убиец на най-големия му брат. Калоян се проявява като добър стратег и смел военачалник и за кратко успява да довърши започнатото от братята си дело за превръщането на България отново в независима държава.
В този период Варна била добре укрепена стратегическа крепост на север от Стара планина. Защитавал я голям гаризон, включително от западни наемни войници, които са били познати като най-смелите войници във византийската армия. Обсадата започва на 21 март. За да завземат крепостта, българските инженери конструират огромна обсадна кула, която била по-широка от външния ров. С помощта на обсадни съоръжения българската армия успява да премине през рова и достига стените на града. На третия ден от обсадата, 24 март 1201, войниците правят пробив. Според византийския историк Никита Хониат Калоян не се поколебал да убие всички защитници, въпреки факта, че било Великден. Византийците са хвърлени в рова и заровени живи. След победата Калоян унищожил градските стени и голяма част от военните отбранителни съоръжения, а разправата му с византийците му спечелило прозвището Ромеоубиец. След тази битка, в края на 1201 г. започват преговори за мирен договор между България и Византия, който е сключен в началото на 1202г.
Паметникът, изобразяващ цар Калоян на кон и с вдигнат меч в ръка, се е превърнал в един от символите на Варна. Висок цели 8 метра, той се издига в малката градинка зад Окръжния съд на Варна срещу друг символ на града – църквата „ Св. Успение Богородично“. Идеята за издигане на паметник на цар Калоян принадлежи на адмирал Христо Контров. Подготовката за изработване и поставяне на паметника започва през 2007 г. Автори на монумента са скулпторите Борис Борисов, Константин Константинов и арх. Милен Маринов. Огромната месингова статуя на конника е излята в София и транспортирана до Варна, а цялото количество метал е дарено от Министерство на отбраната под формата на претопени гилзи от патрони. По четирите стени мраморната основа е украсена с бронзови релефи, изобразяващи значимите битки в управлението на цар Калоян, както и коронацията му от представителите на папа Инокентий ІІІ - той е единственият български владетел, коронован за крал. Паметникът е открит през декември 2008 г. с тържествен водосвет, в присъствието на граждани, гости на града и чужди дипломати.
В материала са използвани снимки от Уикипедия
