Природен резерват "Балтата" е от национално значение и е много важна и неделима част от природата на Албена. На много малко места по света има уникалната комбинация от море, пясък и гора.
Във Ваканционно селище „Албена" вчера Регионалнана инспекция по околната среда и водите – Варна, представи своя проект „Прилагане на мерки за възстановяване и опазване на природното местообитание 91F0 „Крайречни смесени гори" в природния резерват „Балтата".
Стойността на проекта е 873 244,81 лв., които са безвъзмезна финансова помощ. 742 258,09 лв. са предоставени от Европейския фонд за регионално развитие, а 130 986,72 лв. са национално съфинасиране от държавния бюджет. Той се осъществява с финансовата подкрепа на ОП „Околна среда" 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския съюз.
Срокът за изпълнение на проекта е 35 месеца. Стартирал е на 20 ноември 2018 г. и ще приключи до 20 октомври 2021г.
Представени бяха планираните основни дейности по проекта:
Дейност 1. Анализ на състоянието на природно местообитание 91F0 „Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris)" в Природен резерват „Балтата", която включва следните две поддейности:
1.1.Определяне на процента от природно местообитание 91F0 в процес на съхнене и установяване на причините, водещи до този процес;
1.2. Анализ на наличното количество мъртва дървесина в границите на природното местообитание в Природен резерват "Балтата" и определяне на процента спрямо общия запас.
Дейност 2. Определяне и прилагане на мерки за опазване на природно местообитание 91F0 в благоприятно природозащитно състояние, която включва следните поддейности:
2.1. Извършване на физико-химичен анализ на повърхностни и подземни води в Природен резерват "Балтата";
2.2. Анализ на водните количества, които са необходими да постъпват в Природен резерват "Балтата", достатъчни за нормалното развитие и овлажняване на лонгозната гора през различните климатични периоди;
2.3. Прилагане на хидротехнически мерки за подобряване и регулиране на постъпващите водни количества в "Балтата";
2.4. Определяне и прилагане на мерки за борба с ясенов хоботник - установен причинител за обезлистяването на дървесни видове на територията на „Балтата".
Изследванеото на растителността ще се извърши в рамките на няколко месеца. Всяка нова информация по проекта ще бъде публикувана на страницата на РИОСВ - Варна - http://www.riosv-varna.org
„Балтата“ е резерват в Североизточна България на Черноморското крайбрежие, в землището на село Оброчище. Открит е на 20 април 1978 г. Прекатегоризиран е в поддържан резерват на 15 октомври 1999 г.
Резерватът обхваща най-северно разположената лонгозна гора в България, по устието на река Батова. Реката извира от Франгенското плато под името Джевизлийска река. Тече на север, а при село Батово завива на изток, като се влива в Черно море между Варна и Балчик. Формира се от карстови извори. Тя е единствената непресъхваща река в Добруджанския край. Устието ѝ е лиман и там се намира резерватът.
„Балтата“ е разположен в непосредствена близост до „Албена“. Продължаващата урбанизация, свързана с мащабното развитие на туризма и разширяването на селищните води, води до разпокъсване, нарушаване и дори унищожаване на местообитанията, основно в крайбрежната зона, но също и в откритите пространства върху платото.
Специфичните климатични условия, наличието на богати алувиални песъчливо-глинести почви и значителната влажност са благоприятни за развитието на лонгозни гори по тези места. В горите с такъв характер преобладават полски бряст и остролист ясен. Те достигат до 30 - 35 м височина.
Сред по-често срещащите се дървесни видове са летен дъб, полски клен, дива круша, обикновен габър, черна елша, бяла топола, бяла върба и др. Гората е издънкова, като средната й възраст е 45 - 50 г. Подлесът се характеризира с широко разпространение на обикновен и черен глог, кучешки дрян, къпина, шипка, широколистен чашкодрян, леска, калина и др.
От лианите най-често се среща скрипката, която в миналото е образувала плътен и бодлив пояс, а гората е била непристъпна. Наред със скрипката все още са се запазили гърбачът, бръшлянът, дивата лоза и обикновеният повет. Многото увивни растения, които гъсто се преплитат или се спускат от дърветата, придават на гората вид на джунгла.
От тревните видове са характерни блатно кокиче, перуника, див зюмбюл, няколко вида лютичета очиболец, воден морач, бял и черен оман, момковка, сълзица, острица, мехунка, върбовка, медицинска ружа.
Тръстиката е завладяла разливите на реката и дава убежище на много водолюбиви птици.
