Днес множество варненци и гости на града посрещнаха изгрева на морския бряг. Традицията на Джулай морнинг продължава повече от 30 години и въпреки това доста хора са учудени, че това е автентичен български празник.
Съществуват много версии за това, кога и как е поставено началото на Джулая. Днес ще представим три от тях, а в поредица публикации до края на месеца ще ви запознаем по-подробно с главните действащи лица и ще опитаме да отговорим на въпросите, кой, къде и кога.
Романтичната история разказва в-к „Стандарт”: Луда любов слага началото
Отляво надясно според Роберт Леви: Свилен (Варна), Вилиан Велков Сома (Русе), неизвестна девойка, зад нея – Десо (Габрово), Боби Брадата (Пловдив), Тяната (Варна), над него – Дидо Драгнев (Варна), Роберт Леви (София), Анка, Орлин Дянков и Парис Сивриян (Варна), долу – Кристиян (Варна), Рунтата (Пловдив).
„Любовна история стои в началото на традицията за посрещането на юлския изгрев. На 30 юни срещу 1 юли 1984 г. момче и момиче дълго се изпращат по варненските улици и той изпуска последния автобус за Белослав. Влюбените решават да изчакат заедно първия рейс на сутринта. В Морската градина обаче било опасно да скитат. Алеите кръстосва милиционер на мотор с кош, а в него – зло куче. Затова младежите отиват на вълнолома. Момичето, което сега е голяма музикантка в Швейцария, веднага свързало датата спесента на Юрая Хийп. Дошли и още двайсетина приятели, сред които покойният вече, но много известен китарист Виолин Станкович, Стоян Георгиев - Тяната и още много фенове на рока.”
„В този текст има поне една странност - коментира Роберт Леви, близък свидетел на първите събития, свързани с неформалния фест: влюбеният, изпуснал автобуса за Белослав е Тяната, който фигурира веднъж с името си, но като присъединил се, и веднъж като човекът отишъл с любимата си на вълнолома.“
Самият Леви, който е автор на монографията „Джулай морнинг като национален феномен - Антропологическа перспектива“ поддържа тезата, че празникът води началото си от 1986 година, а инициатор за провеждането му е споменатият вече Стоян Георгиев - Тяната (снимката вляво).
Според тази разпространена и станала почти легендарна версия, през 1985 г. една от най-култовите фигури, свързани с Джулая, Стоян Георгиев - Тяната, дава наряд в казармата през нощта на 30 юнии срещу 1 юли и си обещава, че повече никога няма да посрещне сам този изгрев.
На следващата 1986 година той се уговаря с приятели - десетина души от Варна, членове на обща компания, с които се събират на една поляна в Морската градина, а през следващата1987 година пренасят сбирката на вълнолома до морския фар.
Постепенно "Джулай морнинг" се превърща в първия за българия неофициален социален фестивал - място, където да се запознаеш с нови хора, да говориш за всичко, което ти хрумва, да се правят литературни четения, да се пее и танцува.
Много по-проста и реалистична картина с капка песимизъм на финала представя кинорежисьорът Кирил Станков, стар джулаец, чийто първи игрален филм носи същото заглавие – „Джулай”:
„Годината е 1986. Датата – 30 юни. Петима „юноши”, както тогава се наричаха младите хора, всички с дълги коси и дънкови якета, се събират на вълнолома във Варна. Спонтанно, без никаква конкретна идея. Със сигурност без никаква мисъл, че започват някаква традиция. Може би поради простата причина, че по онова време нямаше денонощни кръчми.
Започва голямата ваканция, започва лятото – време на свобода, път, море, безгрижност. По една случайност решават да изпеят July Morning. С китари, не с уредби. Това е. Така се ражда July Morning.
Няколко години по-късно, тези които за първи път прекарват нощта срещу 1 юли на брега на морето ще спрат да се събират на вълнолома. Отиват на юг, във Варвара. Или на Галата. Но не и там където от идеята за July Morning не е останало нищо – местата, където сега се събират хиляди, където цяла нощ се предлагат напитки, сандвичи и безплатни презервативи...“
