Мнозина са чували за Мадарския конник, безброй легенди се носят за появата му. Ако искате да усетите отново духа на българския мит, култура и мистерия, станете част от втория национален средновековен събор „Магическата Мадара“.
Барелефът е сакрално място от хилядолетия, а скалите и водата са били свещени и магически за праисторическите народи. Фестивалът ще Ви даде възможност да си отговорите на много въпроси, като Ви припомни времената, когато България се е простирала на три морета. Събитието ще се състои на територията на Националния историко-археологически резерват "Мадара" на 24 и 25 юни. До релефа на Мадарския конник ще бъде извършен поход-поклонение. Пред знаковия барелеф ще бъде пренесена пръст от територията на Стара България.
Форумът е точно по Еньовден - древен празник на лятното слънцестоене, съчетаващ едновременно християнските традиции и езичеството. Във връзка с него ще бъдат изпълнени ритуали и обреди, които ни връщат към корените и към българската древност.
Традицията, започната през 2016 г. ще бъде продължена. Пред скалния релеф ще бъде поставена шепа пръст от различните територии, които през вековете са били български владения.
Гостите на събитието ще имат възможността да дегустират ястия от средновековната кухня. Също така посетители ще наблюдават демонстрации на различни стари занаяти - грънчарство, металопластика, монетосечене, сарачество, дърворезба, тъкачество, ковашка работилница, пекарство, шапкарство и др.
Програмата включва още спектакъла „Създатели на Българската държава”, демонстрации и лекции по боравене с хладно историческо оръжие – стрелба с лък по мишена, хвърляне на копие и брадва, боравене с бич. Гостите ще могат да пробват уменията си по езда и ще имат възможност за разходка на кон по алеите на резервата и много други забавленя. В деня на откриване на фестивала - 24 юни, билетите за вход ще бъдат на достъпната цена от 2 лв.
Съществуват много твърдения за появата на барелефа. Някои изследователи смятат Мадарския конник за тракийско божество - конника Херос, Дарзалас или Артемида-Бендида. Има дори хипотеза, че е изображение на персийския цар Дарий. Други учени са убедени, че на скалата е увековечен някой от българските ханове - Аспарух, Тервел, Крум или Омуртаг. Според най-новите предположения релефът изобразява героя-конник от митологията на степните народи, сред които са и прабългарите. Предполага се също, че на скалите може би е изсечен техният небесен бог Тангра. Безспорно обаче е, че релефът от Мадара е изсечен след 7 в. и ако съдим по надписите, той е дело на някой от хановете на Дунавска България.
