Невяна Троянска
Месец и половина преди да изтече договорът на директора на Държавния културен институт „Културен център „Двореца“ - Балчик“, Жени Михайлова бе пенсионирана скорострелно. В разгара на лятото сред несекващите артистични събития на територията на Двореца и със заповед, изготвена от „мобилизирани“ по тъмна доба служители на Министерството на културата.
Жени Михайлова бе отстранена от работа до края на договора ѝ (сключен след трети поред спечелен конкурс), изтичащ в средата на септември. Въпреки че под нейното ръководство за 12 години приходите на Държавния културен институт, които влизат в държавната хазна, са нараснали от 50 000 лв. до над 3 млн. лв.
Поводът – реалният повод, макар и не публично оповестен, е... публикация във фейсбук страницата на Историческия музей в Балчик. В нея музеят обвинява ДКИ КЦ „Двореца“ – Балчик, че организира събития, които „възхваляват и издигат в култ личността на румънската кралица Мария“. В стил, който би трябвало да звучи „анти Сталин“, но по-скоро дублира изказа и клишетата, използвани от мустакатия грузинец, т. нар. екип на музея твърди:
„Тази фигура, представяна често романтично и почти митологично в туристически и културен контекст, всъщност е символ на една чужда власт, наложила се с окупация върху българска територия. ... Особено тревожно е, че в съвременния свят, в който културното влияние е не по-малко значимо от политическото, румънската държава продължава да проявява активен интерес към Балчик и региона. Чрез културни инициативи, медийни послания и събития в „Двореца“, се очертава образа на кралица Мария не просто като историческа фигура, а като легитимен културен символ на място, което е българска територия. Това е недопустим опит за културно пренаписване на историята и за трайно налагане на чуждо присъствие под формата на „меко влияние“.“
Това, че държавата ни – уви, все повече и все по-често се управлява по фейсбук, не е новина. Само че, въпреки залитанията си по фанфарния патриотизъм, държавните ни мъже би следвало, като решат да се правят на държавници, първо да направят справка с фактите, а не да ги замитат под килима. Иначе рискуват да получат главна роля в комедията „И най-мъдрият си е малко прост“...
А за сведение на разтревожените от „налагането на чуждото присъствие“ фактите са следните:
- От години насам на 7 септември – денят, в който през 1940 г. в румънския град Крайова е подписана спогодбата, с която Южна Добруджа се връща към пределите на България, Двореца – Балчик е може би единствената музейна институция в Североизточна България, която обявява за посетителите СВОБОДЕН ДОСТЪП до стопанисваните от Културния център над 200 недвижими и движими културни ценности, включени в регистъра на Националния исторически музей като национално богатство.
- Пак всяка година Двореца организира специални събития, посветени на годишнината от освобождението на Южна Добруджа. Тази есен предстои гостите на архитектурно-парковия комплекс да видят документалния филм „Епопеята при Добрич“, създаден по сценарий на Радослав Симеонов - историк и главен експерт „Военни паметници“ в Министерството на отбраната.
- Марките ®ДВОРЕЦА БАЛЧИК /словна/ ®ДВОРЕЦА БАЛЧИК комбинирана ®КРАЛИЦА МАРИЯ /словна/ ®РЕДЖИНА МАРИЯ /словна/ ®REGINA MARIE /словна/ ®QUEEN MARIE /словна/ ®PALACE BALCHIK /словна/ ®В ДВОРЕЦА /словна/ са БЪЛГАРСКИ, регистрирани от Държавен културен институт „Културен център „Двореца“ - Балчик“ в Патентното ведомство на Република България.
Марките ®ROYAL PALACE BALCHIK ®IN THE PALACE пък имат регистрация в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), пак като наши, БЪЛГАРСКИ.
(А и Република България, и Република Румъния са част от семейството на обединена Европа, нали?)
- Културният афиш на Двореца – Балчик конкурира програмите с артистични инициативи на много областни центрове - буквално през ден любимата обител на кралица Мария е домакин на ново събитие, а фестивалите, пленерите, експозициите, премиерите, концертите, постановките целогодишно превръщат Двореца в огромен артистичен оазис.
- Всяко лято Каменната зала на Двореца приютява истински съкровища, част от фондовете на Националния и ред други исторически музеи с уникални артефакти от Българското Възраждане, за които пред залата се извиват опашки.
След златото на Татарската плячка, Панагюрското златно съкровище, ювелирните скъпоценности на Чипровската златарска школа и реликвите на Априлското въстание тук, за първи път събрани на едно място, бяха представени уникални артефакти от няколко български съкровища в експозиция от 210 уникални предмета, изработени от злато и сребро в период, обхващащ ШЕСТ ХИЛЯДОЛЕТИЯ.
„Това, което ме е впечатлило най-много тук, са паметниците, красивият интериор и че всеки един човек може да изпита наслада, докато го гледа, без значение от каква религия и нация е. Това е успяла да направи Мария Единбург, а директорът на ДКИ КЦ „Двореца” - Жени Михайлова, успява да го поддържа през всичките тези години“, коментира директорът на НИМ доц. д-р Бони Петрунова при откриването на изложбата „Разкази от злато и сребро - скъпоценни артефакти, които промениха историята“.
- Двореца – Балчик, освен за исторически и културен, се превърна и в дестинация за сватбен туризъм. Стотици двойки от всички континенти – с изключение на Антарктида, са си казали заветното „Да!“ в Нимфеума край морския бряг на Белия град.
- За сведение на „родолюбците“, освен Дни на румънската култура, всяка година в Двореца – Балчик се организират Дни на чешката, италианската, чилийската, испано-американската култура с множество събития и вход свободен за посетителите.
Още факти:
Творческият колектив на Двореца бе отличен с приз на Министерството на културата за цялостен принос в развитието на културата, а при връчването на наградата на официалната церемония министърът на културата тогава Кръстю Кръстев подчерта: „Днес Двореца – Балчик със 100-годишния си юбилей е емблематичен пример за съхранено пространство за подпомагане на артисти от всички сфери на изкуството и за развитие на международния културен обмен.“
Директорът (пенсиониран на бърза ръка) Жени Михайлова бе удостоена със званието почетен гражданин на чешкия град Валашске Мезиричи заради заслугите ѝ за развитие на взаимните отношения и международната известност, която градът с над 7-вековна история е получил, откакто си партнира с Двореца.
Тя е носител на престижната награда от посолството на Италия (специалният приз Златен орел ѝ бе връчен заради „нейната дълбока отдаденост към организационните дейности и подкрепа на международния културен обмен“) и на още много отличия.
Никой не може да избяга от ЕГН-то си. Въпросът е, че елементарният бон тон изисква, когато дойде времето за пенсия на човек, под чието ръководство един държавен културен институт - паметник на културата от национално значение, е станал разпознаваем на картата на европейския туризъм, човек, ПОКАНЕН да представи пред депутатите от румънския парламент на Румъния добрите практики на Двореца за развитието на културния туризъм, е редно този човек да бъде изпратен на заслужен отдих с уважение към стореното от него.
И тъй като родните управници обичат да измерват успеха с цифри, на финала на 2024 г. ДКИ КЦ „Двореца“ (който открай време всяка година изпълнява и преизпълнява определения от Министерството на културата Годишен план за приходите – за 2025 г. планът възлиза на 2,8 млн. лв.) отчете 3,047 млн. лв. приходи в държавния бюджет на България, акумулирани от посещения на повече от 160 000 туристи от 34 държави.
За сведение – през 2022 г., според отчет на Министерството на финансите, приходите на Исторически музей – Балчик са възлизали на 34 513 лв., което е едва 11% от сумата за издръжка на музея от близо 320 000 лв. През същата година Двореца – Балчик е вкарал в бюджета приходи от 1 966 606 лв.! (Цитирам данните от 2022 г., защото не открих по-актуални официални данни за балчишкия Исторически музей.) А през 2013 г., когато Жени Михайлова пое управлението на Двореца, приходите на Държавния културен институт бяха... около 50 000 лв.
Казват, че когато фактите говорят и боговете мълчат. Явно обаче това не се отнася за българските управници. Особено, ако им „треперят мартинките“ под напора на общественото мнение. Дори ако т.нар. обществено мнение е просто пост в някоя от многобройните социални мрежи.
Не би било зле обаче същите тези управници да си спомнят думите на Албер Камю: „Нито една истина не важи, щом заради нея трябва да се изключват другите. Изолираната красота свършва в изкривена гримаса, самотната справедливост – с потисничество. Онзи, който иска да служи само на едно, като изключи всичко друго, не служи на нищо, нито дори на самия себе си и в крайна сметка става двойно повече слуга на неправдата.“
Апропо, нямам нищо против „поборниците“ на театралния патриотизъм да ме поставят в листата на попадналите под „мекото влияние“ на Камю. Защото пак негови думи звучат пророчески за нашите географски ширини: „Жалките ни трагедии носят миризмата на бюро, а стичащата се от тях кръв е с цвят на лепкаво мастило.“