Както за всичко, което произхожда от Балканите, така и за ракията от десетилетия се водят люти спорове – кой, къде и защо първи я е произвел, бутилирал и изпил. По този въпрос българинът може да говори почти толкова, колкото говори и за политика, но в случая не дипломатите, а археолозите ще имат последната дума. А те вече възкликнаха дружно „Пили сме ракия още през 11-ти век“.
При разкопки в крепостта Лютица, която се намира на хълм край Ивайловград, беше открит фрагмент от дестилационен съд за производство на ракия. Находката е открита от археолога Филип Петрунов, съобщи www.actualno.com. Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров поясни, че дестилационният уред е едва третата подобна находка, открита на територията на България. Подобен съд е открит в същата крепост през 2011, а първият дестилационен уред, открит от археолозите, е бил намерен при разкопки в Дръстър, днешна Силистра. Всички тези находки са датирани от 11 век, което опровергава отново доскорошните научни твърдения, че производството на ракия е започнало през Средновековието. Този научен спор се разгоря отново преди пет години, когато археологът проф. Константин Тотев откри във Велико Търново фрагмент от чаша от ХІV век, в който неизвестен българин се е похвалил, че е пил ракия на църковен празник.
Проф. Николай Овчаров пък публикува причините, изтъкнати пред турския султан от турския пълководец Лала Шахин, поради които през 1382 г. неговите войски не са успели да щурмуват София. Лала Шахин оправдава провала си с факта, че София била отбранявана от яки, здрави българи „с мустаци", които, отгоре на всичко, преди бой пиели ракия и така ставали непобедими. Тези документи, макар и с привидно хумористичен характер, помогнаха на министър Мирослав Найденов да регистрира ракията в Брюксел като български продукт.
