Невяна Троянска
Един от най-странните музеи, които съм посещавала, се намира в югозападна Румъния. На около 200 километра от Видин и Оряхово, край село Костещи в окръг Вълча, на площ от над 10 декара се простира Музеят на тровантите – едни от най-мистериозните камъни на планетата. Наричат ги „живи“ или „растящи“, в буквален смисъл. Защото, вместо да се разпадат под въздействието на дъжда и вятъра, те увеличават размерите си и дори се „размножават“. Поне така твърдят местните жители...
Музеят е под открито небе и без входна такса, само на метри от шосето и си струва да спрете да го разгледате, дори да не сте го предвидили в маршрута си. Още повече, че от 2006 г. Музеят на тровантите е под закрилата на ЮНЕСКО. Гледката наистина е впечатляваща.
В подножието на отвесен, като отрязан с нож скат, са разпръснати стотици каменни блокове. Всички са заоблени, сякаш от умел скулптор. Огромни скали, които не можеш да обгърнеш, или миниатюрни, които можеш да събереш в шепата си. Идеално гладки или с „пъпчива“ повърхност.
Казват, че всяка от малките издутини е бъдещ „жив“ камък, който, подобно на пъпкуването, с което се размножават някои безгръбначни, в един момент – най-често след дъжд, се откъсва от скалата-родител и започва свой собствен живот.
Ако вдигнеш поглед към ската обаче, ще забележиш, че е изпъстрен с кълбовидни подутини - по-големи или по-малки. Някои сякаш всеки момент ще изскочат от стената и ще се изтърколят при другите експонати. Явно точно пясъчниците на склона са „родилното отделение“ на необичайния музей.
Някои от тровантите напомнят менхири, други са със сферична форма, трети са тумбести като бъбрек или кегла за боулинг. Човек би помислил, че са дело на човешка ръка или на извънземна цивилизация. Според изследователите обаче, те са изцяло природен феномен, създаден от естествени геоложки и химични процеси, циментирали пясъчните отлагания в района.
Процесът донякъде напомня образуването на перли около песъчинката, попаднала в мидената черупка. При тровантите също могат да бъдат забелязани ядра, около които се е наслагвал пясъкът, втвърден след взаимодействието с различни минерали, с чиито соли са били наситени дъждовете или подпочвените води. Всъщност, и думата „тровант“, която използват в Румъния, в свободен превод означава „циментиран пясък“.
Вероятно по тази причина и вътрешността на „живите камъни“ - с малко въображение, може да бъде оприличена на отсечен дънер със симетрични линии, които напомнят годишните кръгове на дърветата.
Най-мистериозното свойство на „живите“ камъни, според местните легенди и десетки публикации в интернет, е способността им да се възпроизвеждат при досег с вода. „След силни валежи те започват да нарастват с 6-8 милиметра, а някои достигат и до 10 метра“, тръби глобалната мрежа. Честно казано, видяхме трованти по-високи от 2 метра, но чак пък 10? Едва ли можеш да изтървеш от погледа си подобно гигантско каменно „чудовище“...
И понеже съм си Тома Неверни, на тръгване си събрах цяла торба „живи“ камъчета – за подарък на приятели и за украса около цветята в балконската ми градинка.
Вече 4 години – и зиме, и лете, си ги поливам редовно. Още не са започнали да растат, но пък, като ги погледна, се връщам към спомените от поредното ни балканско приключение в Румъния и този необичаен Музей на тровантите...