Невяна Троянска
На границата между Влашко и Трансилвания, между посещенията на два замъка и по-рано сутрин – докато жегата не е напекла камънаците, ни очаква крепостта Ръшнов. Добре укрепеният каменист хълм в Карпатите над град Ръшнов, застроен от рицарите на Тевтонския орден, от 13 век насам е срещал и отблъсквал всевъзможни нашественици.
Крепостта е била изепелявана в пожар, срутвана от земетресение и издигана отново, а реставраторите, в чиито ръце е попаднала след старта на 21 век, са си свършили добре работата. Руините имат вид на руини, а не на бутафория. Основната част от „армията“ на търговците на сувенири е разположена в подножието на хълма, а съвсем малко от тях са настанени в средновековните дюкянчета и работилници на крепостта и се вписват дискретно в пейзажа.
Гледката от върха на Ръшнов е впечатляваща – с 360-градусовата панорама, със заснежените върхове на Карпатите сред 30-градусовата жега, със сгушения в подножието на бойниците и крепостните стени град и, естествено, с туристите, фотоапаратите и селфитата на целия този фон.
Крепостта Ръшнов е задължителна спирка в маршрутите на българските туроператори до тази особено атрактивна част на Румъния. Буквално няма сайт, в който историята й да не е описана – по-лаконично или по-подробно, по-достоверно исторически или по-романизирано, по-интересно или по-скучновато. Най-кратката, ясна и подредена история на средновековното укрепление, обаче, която аз съм срещала, е на проф. Николай Овчаров пред в. „Стандарт“:
„През 1211 г. унгарският крал Андрей II кани рицарите от Тевтонския орден да му помогнат срещу куманските племена, които нахлуват в Трансилвания. Тази организация е официално призната от Ватикана в 1197 г. Заедно с тамплиери и хоспиталиери немските рицари от ордена бранят Светите земи, но отрано насочват поглед и към европейските предели. Тевтонците наистина се справят с куманите, но скоро стават неудобни и към 1225 г. са отзовани.
За това време те са построили първото укрепление на Розенау, както назовават Ръшнов немците. То скоро става много важно, защото целият ХIII в. е белязан от кървавите нашествия на монголите. Ръшнов се превръща в типична „селска“ крепост, където околното население се крие от нападенията на азиатските нашественици. Стените имат план на многоъгълник и навсякъде са високи над 5 м. По тях са изградени 9 кули, 2 бастиона, а във вътрешността се влизало по подвижен мост. Зад укрепленията се изгражда цяло село от каменни къщи, дюкяни, работилници, параклис и училище.
За цялата си история Ръшнов е превзет единствено в 1612 г. Тогава той е обсаден от трансилванския княз Габриел Батори, успял да проникне вътре по водопровода. Това налага да се прокопае кладенец, който прави крепостта съвсем независима. Дълбочината му е 143 м и това е най-дълбокият кладенец в Трансилвания. Използва се е чак до 1850 г., когато се счупва подемното колело.
За сетен път Ръшнов е обсаждан неуспешно при последното нахлуване на турците в Трансилвания през 1690 г. В 1718 г. той страда от грандиозен пожар, а през 1802 г. - от земетресение. Накрая е използван за убежище при революцията в Австрийската империя през 1848 г. После крепостта е изоставена, за да стане днес една от големите туристически атракции в Румъния.“
Извън импозантния вид и излючително рационалното градоустройство на Ръшнов, може би сред най- любопитните истории на крепостта е легендата за нейния кладенец. Оставям настрана дълбочината му, която в интернет пространството варира от 143 до 174 метра. Туристът няма как на място да се увери, че дупката в скалата на хълма е колкото 50-етажен блок. За съжаление, няма и как да надникне с хоризонт дори 2-3 етажа в „гърлото“ на кладенеца, просто защото смартфоните още нямат толкова мощни светкавици, а днешните стопани на Ръшнов не се помислили да осветят отвесния тунел. Атрактивна е самата легенда за това как е бил прокопан кладенецът. Разказват я всички екскурзоводи, така че, ако вече сте я чували, пропуснете следващите редове:
Крепостта Ръшнов е издигната върху твърда скала, а за да се стигне до питейна вода, са били необходими години и години дълбаене в планинския скат. Работата започнала през 1623 г. С нея били „натоварени“ двама турски пленници, на които било обещано, че ще бъдат освободени, след като изкопаят кладенеца. 17 години двамата чинно чоплели скалата, а когато водата се появила на дъното и мъжете вече виждали бленуваната свобода, съвсем по балкански, били екзекутирани по бързата процедура. Иначе надземната част от кладенеца не е нещо особено – герани с подобен „дизайн“ във всяко българско село с лопата да ги ринеш...
Цялото преживяване „Ръшнов“ си струва, откъдето и да го погледнеш: пътят до крепостта, който се вие сред прекрасна гора; влакчето, карано от трактор, което снове в двете посоки; всичко в самата крепост и дори кошчетата за смет (с вид на бойници или оръдия), които се срещат през 10 метра и - о, чудо!, край тях и изобщо докъдето ти стига погледът няма разпръснати боклуци.
