Стръмна скала на ръба на океана, оскъдна растителност и... вятър – това е Кабо да Рока, най-западната точка на континентална Европа. Оттук мореплавателите на Португалия са тръгвали към неизвестността в търсене на нови земи и съкровища. До началото на XV век хората вярвали, че Кабо да Рока е краят на Земята.
Западният нос се намира на 40 километра западно от Лисабон, на 18 км западно от Синтра и на 15 км северно от Кашкайш. Заради местоположението си той е задължителна точка от повечето туристически маршрути в Португалия. Под него бушуват вълните на Атлантика, а крайбрежните пътеки изкушават посетителите с „ветровита“ разходка.
Пустотата на мястото, в което има само морски фар, пощенска станция, кафене и магазин за сувенири допълнително подсилва усещането за пустинен пейзаж. Апропо, в магазина за сувенири всеки може да получи попълнен на ръка сертификат, че е посетил най-западната точка на континентална Европа. Цената е между 5 и 10 €, в зависимост от дизайна на документа.
Всъщност Кабо да Рока не е само туристическа атракция. През 1772 г. на носа е бил издигнат първия в Португалия морски фар. Сегашният му облик е непроменен от 1842 г., когато фарът е бил реконструиран. Той се издига на височина от 150 метра над нивото на океана, а лъчът му с мощност 1000 вата осветява вълните на разстояние 46 километра!
На носа винаги духа силен вятър, заради който растителността на Кабо да Рока е нискостеблена и достатъчно издръжлива на свръхсолената почва. Най-разпространеното растение тук е „ледената“ или „кристална“ трева (Delosperma sutherlandii) – сукулентно растение, което се стеле по земята, подобно на троскот, и цъфти с разноцветни цветове. То се среща често в страните от Южното Средиземноморие и не е популярно в Португалия. Предполага се, че незнайно кога семената му са попаднали случайно на Кабо да Рока, заглушили са местната растителност и са „превзели“ ветровития нос, създавайки приятен декор на суровия пейзаж.
