Вера Демирева
Като всяка желана и много посещавана туристическа дестинация, Верона предлага на своите почитатели карта (Verona Card, която има два варианта – за 24 часа на цена от 20 Евро и за 48 часа – от 25 Евро), с която в рамките на заплатеното време можете да използвате неограничено градски транспорт и да посещавате почти всички исторически забележителности без допълнително заплащане. Удобно и изгодно, без никакво съмнение. След третото посещение вече сте изплатили цената ѝ. Но да продължим нататък…
По елегантната търговска улица Via Guiseppe Mazzini се отправих към Piazza delle Erbe, място, от където, оказа се, не исках да си тръгвам (затова и минах оттам още веднъж на връщане).Толкова красота, настроение и усещане за динамиката на ежедневния живот на местните хора има тук. Както подсказва името му (площад на тревите/билките/подправките), тук се намира градският пазар, а пазарите за мен винаги са били вълнуващи, интересни и очароващи ме заради начина, по който ми „разказват“ как живеят хората, с какво се хранят, какво изпълва дните им и какво им харесва.
Пазарът действа през всички дни от седмицата като в неделя (когато бях там) част пространството бе изпълнено с множество малки щандове за ръчно изработени неща – от сувенири и бижута до дребни предмети за домакинството и невероятни украси (дори коледни, макар и през октомври). Струва ми се, че част от нещата бяха Made in China, но когато решите да си купите нещо за спомен, сами ще се уверите в произхода му.
Площадът е заобиколен от красиви стари сгради в средновековен готически и бароков стил, доста различни една от друга, но великолепно хармониращи си. Очарователна еклектика! В центъра му се издига fontana di Madonna Verona (сигурна съм, че преводът е излишен) – фонтан от XIV век, със статуя на Мадоната, която се е намирала тук още през I век от н. е., когато площадът е бил древноримски форум.
В основата на всички сгради се спотайват (всъщност съвсем явно) уютни и елегантни кафенета, барове и ресторанти. И сега изниква въпросът – къде да хапнеш и изпиеш чаша вино, защото не можеш цял ден да препускаш между крепости, площади и църкви, без да се храниш! Моята препоръка - избирайте малки заведения, пълни с хора. Това е свидетелство за качество - празните маси подсказват, че мястото не е предпочитано. И не непременно на ръка разстояние от някоя забележителност – възможно е цените да са два пъти по-високи!
Аз обядвах в El Cuciar, смесица от бар, ресторант и пицария, малко встрани от гъстотата на туристическия поток, живописен и уютен, с обслужване, което те кара да се чувстваш специален (целият екип се състои от забързани усмихнати мъже с чувство за хумор), с пица и вино, които носят удоволствие и които са, освен всичко останало, на добра цена… Друго изобщо не е нужно, нали?
Излизайки от площада и минавайки под арка, на която виси нещо, приличащо на китова кост (затова и така се нарича, arche della costa di balena), попаднах директно на следващия възхитителен площад - piazza dei Signori, в чиито център се издига статуята, посветена на Данте. Изпаднал в немилост в родната си Флоренция, поетът намира спокойствие и увереност в този град, където пребивава няколко години и работи, в една уютна и явно ползотворна атмосфера, над своята безсмъртна „Комедия“, наречена по-късно „божествена“. Тук през Средновековието и Възраждането е бил съсредоточен обществено-политическият и културен живот на града; тук са били Трибуналът и Градският съд.
Площадът е просторен, с визия и атмосфера, които те пренасят неусетно и директно в друго време и на друго място… Не си тръгвайте бързо оттук, разгледайте удивителните фасади и се почувствайте част от живота на този град… Също така не пропускайте монументалните и красиви във всеки свой детайл гробници на известната фамилия Скалигери, превърнала Верона в богат и прочут град.
И сега… идва ред на Катедралата. Не можеш да посетиш италиански град, без да отделиш достатъчно време и внимание на неговата катедрала. Би било грехота. И Верона не е изключение, със своята Il Duomo di Verona или La cattedrale di Santa Maria Matricolare. Грандиозна, с възхитителни витражи, и тя, като самия град, е привлекателна смесица от стилове - романски портик, готически интериор и много елементи от късното Възраждане. Невероятно въздействаща, Il Duomo се състои от две отделни пространства, църква и баптистерия, като във втората се съхранява кръщелен купел от XIII век. Напълнете вода от чешмичката на излизане – вярва се, че има силата да ви помогне… Входът и тук е с Verona Card.
От другата страна на река Адидже – или, казано по друг начин, какво се крие извън стените на средновековния град? Верона, оказа се, има много лица. В извивката на реката е съсредоточен средновековният град, по-богат и обширен от подобните нему в повечето градове на Европа. Истинско съкровище, той ще ви предложи атмосфера, гледки и впечатления, които ще оставят дълбок отпечатък върху преживяванията и спомените ви от такова пътуване. Но отвъд него, оказва се, има достатъчно, за да заслужи вниманието ви.
Пресякох моста с красивото име Ponte di Pietra, който ме отведе в подножието на хълма, от където директно се стига до Castel San Pietro – двореца с наистина невероятна панорама към града. Можете да се изкачите пеша; улицата е стръмна и отчасти представлява широко стълбище, водещо нагоре; изкачването може да се окаже уморително, но всеки завой ви възнаграждава с нова прекрасна гледка. Понякога високите кипариси я скриват, а леката есенна мъгла придава ефект „сфумато“ на целия пейзаж…
Другият вариант е да вземете фуникуляр (очарователна и леко примитивна като конструкция въжена железница, чиито влакчета са нещо средно между малък трамвай и кабинков лифт), изкачването е само за минута. Отгоре се виждат останките на римския театър, но реален достъп до него имате, само ако посетите Археологическия музей на града. Последният, богат, интересен, с експозиции на закрито и открито, определено си струва отделеното време, още повече, че входът е с Verona Card. Останете на това място до късно, залезът е най-въздействащият момент от деня тук.
В късния октомврийски следобед, изпълнена до краен предел с гледки и емоции, пресякох с нежелание обратно моста и обръщайки се отново към хълма със замъка, открих, че есенното слънце е позлатило всичко, камъкът буквално „свети“, а гледката е магнетична… Преди залеза преминах отново през Piazza delle Erbe и се приближих до реката, за да се разходя по една от най-хубавите улици на Верона, Corso Cavour, и да се насладя на главната порта, служила за основен вход към римския град, както и на красивата арка Arco dei Gavi – и двете построени през I век н. е.
Октомврийският ден е сравнително кратък и много от местата останаха непосетени или неопитани. Верона заслужава повече, както и цяла Ломбардия, без съмнение (която всъщност бе целта на моето кратко пътешествие). Затова си обещах да бъда отново тук, скоро…
Снимки: Авторката
Вера Демирева живее в Барселона, но любовта ѝ към пътешествията и непознатото я водят на различни места и извън Каталуния и Испания. Тя е инженер по професия, човек на изкуството по призвание и пътешественик по душа. Ако желаете да Ви помогне да организирате по най-добрия начин Вашето пътуване можете да пишете на лично съобщение във Фейсбук страницата ѝ
